Тази нощ тъмнината е изгубила окото си. Няма звезди. Тишината е точно такава, като онази - "пред изстрел". Прокраднати стъпки... силуети изопнати... невротично превъртане на дублирани ключове...
Тази нощ луната си е поръчала почивка, някъде от другата страна на Млечния път, или може би от другата страна на живота ни - там, където мечтите са достатъчно избелели, за да се познават... а огледалата са заключили очите на небето, да не плаче.
Тази нощ дори утайката по ръба на чашата евтино вино не изглежда достатъчно мътна, да се удавиш.
Черното не е знак за траур.
Ще се случи ли?...
В такава нощ можеш единствено да се сблъскаш със себе си.