Когато още една е зад теб
Когато още една година е зад теб, а вече си на средата, ти се иска по-скоро да се обърнеш към "Добър ден, тъга", вместо към "Фиеста". Тази, последната, някак не ти идва отвътре в момента, в който кръгът се затваря. Имаш усещането, че Франсоаз Саган танцува някакво абсурдно танго с Ърнест Хемингуей и никой от двамата не се съобразява с ритъма и стъпките на другия - всеки е запратил класиката по дяволите и има собствено мнение за танца.
Примесено се явява чувството за оркестър, който настройва инструментите си, преди да засвири истинската музика. Като че ли някой те е поканил не на концерт, а на предконцертната какафония, която бучи в главата ти и е на път да я взриви.
Сещаш се за събития, които никога няма да се повторят. Спомняш си за хора, които са преминали разделителната линия. Сигурно и ти си изкатерил половината връх, но знаеш, че тук обозрим Еверест няма - нещата са твърде лични и всеки си има своите Хималаи, без да му е дадено да разбере къде са и кога ще ги стигне.
За миг си отново на 20 и ти се иска силно усещане от типа на изживяванията на Хемингуей и Фицджералд. Само че нито ти отива, нито ти е по силите. Казваш си: "Какво пък толкова, не знаеш нищо за разделителните линии, не е ли по-добре да му отпуснеш края?"
Отваряш Фейсбука и... вече си написал "Сбогом, тъга". Предстои ти ... "Добър ден, фиеста"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Пискова Всички права запазени
