Знаете ли, искам да си излея душата, да напиша нещо, а не знам как. Аз не съм поет, не мога да пиша стихове. Не съм художник или композитор, за да изразя чувствата си в цветове или ноти. Аз съм просто обикновен човек и мога единствено да ви разкажа една история.
Става въпрос за едно момче. Това момче беше 18-19 годишно. Облечено в широки дрехи, пъхнало слушалки в ушите си, преметнало раница през рамо, то бе слабо, ходеше леко приведено и винаги забързано. Не бе нито красиво нито грозно, единственото нещо, което го отличаваше от връстниците му, бяха очите. Те не бяха сини или зелени, а обикновени - кафяви. Породено, може би от странния блясък или от издължената си форма, създаваха впечатлението, че това момче гледа доста по-трезво и адекватно на времето, в което живееше от повечето младежи.
Тези, които го познават, винаги ще си го спомнят като веселяк. Където и да отидеше, навсякъде около него цареше смях и веселие. Просто не издържаше без да предизвика усмивка у хората край себе си. То ...