Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи

   В сентенцията на Оскар Уайлд са свързани по странен начин две от най-красивите думи в световната лексика - "добро" и "щастие", но, вплетени така, те будят сериозни и интересни размисли.

   Щастието е особено състояние на духа, независимо кой и как го определя: дали то е в парите, в любовта, в здравето или в това, да сториш добро някому. Но когато си щастлив, изпитваш едно странно желание (всъщност защо ли странно, напротив - би трябвало да го наречем нормално човешко чувство) да дариш от своята усмивка на всеки срещнат, да откъснеш листенце от своята радост и да го оставиш в ръцете на вятъра, понесъл го в неизвестна посока. Именно неизвестна, защото ти не избираш на кого да го дариш, а в това се крие истината за доброто - онова добро, което не търси благодарност и признание, не се надява на отплата, онова добро, за което нашият народ  така добре е казал: "Направи добро и го хвърли в морето."

   Но защо щастливият е винаги добър? И ето, възниква една еретична мисъл - дали щастието не му е в повече, дали той не се страхува да  предизвика злоба и завист у другите и дали, дарявайки добро, той не изгражда една невидима преграда срещу злото.

   А може би не е така. Може би просто щастливият му вид е достатъчен, за да изпълни околните с радост, защото той  - щастливият - несъзнателно разсипва щастие около себе си. Има ли значение коя е причината да е винаги добър? Важното е, че щастливият е алтруист.

   А справедливо ли е добрият да не е винаги щастлив? Как хубаво го е казал поетът Дамян Дамянов:

 Добрите хора страдат неизбежно,

 усмивката им винаги е мила,

 дори прощават изневяра нежно,

 защото любят, любят с тиха сила.

Добрите хора винаги ги мамят,

утеха в добрината си намират.

Когато за света ги вече няма,

тогава ги желаят и разбират.

Но затова ли трябва лош да стана?

 Това е той - добрият, който раздава щастие на другите и, знаейки, че много често може да му се отвърне със зло, продължава да носи доброто на върха на копието, ако трябва да перифразираме Серавантес, защото доброто е борба. В тази борба може да се окажеш победен, в обичайния смисъл на думата, тоест да бъдеш нещастен, но въпреки това да останеш добър, тоест  да бъдеш победител.