Когато ти решиш да си отидеш,недей си взема сбогом,нито с мен,нито с морето
Когато ти решиш да си отидеш, недей си взима сбогом,
нито с мен,нито с морето
...Тъжно е нали... Тръгваш си
и сякаш всичко тук крещи: "Остани!".
Но не можеш. Нима нищо не те задържа тук?
Или пък вече всичко ти е тъй познато,
че искаш нещо повече и от това?
И аз не знам...
Някога, когато всички ме забравят, някога,
когато ти ще помниш само моя бледен лик,
тогава виж морето, цялото обгърнато в самотата
и тайнството на идващия ден. Виж сърцето му,
което се вълнува като мен, която гледам теб, как
тръгваш бавно в нощта.
Морето,изпълнено с чувства и слова като танцьора,
чустващ ритъма на музиката, танцуващ не с тялото,
а със сърцето си. Защото само чрез него можеш да
вникнеш в душата му...в Красотата на думите изиграни
в движения, в чувствата, изплакани с любов.
Затова, когато ти си спомниш за момичето, което викаше
след теб: "Остани!", за същата, която със сълзи на очите
те молеше да не я забравяш, иди там до морето, може би, то ще я помни...и може би ти също.
Но какво правиш тук? Какво искаш? "Сбогом" от мен да чуеш...
или просто думите "Обичам те" ? Защо го правиш?...Не искам
твоето завинаги, не искам твоя поглед и вината за това...
Остави ме и върви по пътя си..Не се обръщай...Няма да ме видиш
повече сега...
Аз може името ти да забравя и твоя образ също, но като отпечатък
в мен ще тлее спомена за морето като символа на любовта ми.
Нали то е толкова голямо и така необяснимо, както може
да бъде само една любов, бурно и спокойно, както може да бъде
само един живот и искренно, както можеш да бъдеш само ти!
Затова,..."когато ти решиш да си отидеш, недей си взима
сбогом нито с мен, нито с морето"!
Защото винаги когато гледаш в него,ти ще виждаш Мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МаГи Ст Всички права запазени
