24 jun. 2005 18:55

Когато ти решиш да си отидеш,недей си взема сбогом,нито с мен,нито с морето 

  Ensayos
3818 0 13
1 мин за четене

© МаГи Ст Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В последния абзац си събрала толкова познати за мен чувства...С толкова малко думи ме разчувства толкова много..Поздравления!! Наистина е върха!
  • 10х за думите !
  • маги наистина е много хубаво.аз го бях забравила,тоест не го помних.А на "Анонимния" искам да кажа че е възможно да се доближава до нечие друго,защото в училище ни дадоха темета.А от каде мислите госпожата ще е взела идеята за заглавието.сигурно е искала да види и какво ще родят нашите умове и после да си ги съпостави,знам ли я! но наистина се получиха много хубави работи.Тка че не е нужно да откраднеш нещо някому,за да изпиташ чувствата му!!! браво маги!
  • Благодаря ти Вероника
    на всички благодаря за разбирането и подкрепата
    Поздрави
  • еми виж ся бяха ни обявени теми:"още веднъж за любовта.." , "Когато Всички пътища ме мамят да нямам път към теб" , "Когато ти решиш да си отидеш,недей си Взема сбогом нито с мен,нито с морето" , "Господи,колко си хубава.." и т.н. мене най-много ми хареса тази.."Когато ти решиш..." и писах по нея.чуствах я най-близка просто ...Просто съвпадение на заглавите с първия ред... нищо повече..до колкото видях
  • Иван Пейчев

    поезия

    Литературен клуб | българска класика | страницата на автора



    НАПЪТСТВИЕ
    Когато ти решиш да си заминеш,
    недей си взема сбогом нито с мен,
    нито с морето. . .
    Иди си, без да се сбогуваш.
    Отплувай до съседното пристанище -
    до другото пристанище отплувай незабавно.
    Там ще намериш пак и чайките, и ветровете,
    и лодките със гърбове катранени.
    Ще отпочиват пясъците кротко
    и всички улици ще водят към морето. . .
    Иди си, без да се сбогуваш.
    По кея, опустял внезапно,
    по облака, над залива застинал,
    по дюните, внезапно занемели,
    ще разбера, че вече си заминала.
    Тъй сребърните малки риби идват
    и недокоснали брега,
    се стрелват пак
    навътре във морето.
    Аз дълго ще почуквам със лулата си
    по камъка, горещ от светлина,
    и ще си тръгна, без да я запаля,
    оставил купчинка студена пепел
    по камъка от светлината топъл.
    Вълните ще шумят със белите си гребени
    и този шум, дълбок
    и тъмносин като морето,
    ще спре до тебе,
    тъмносин като морето там,
    във другото пристанище.
    Но ако сушата не ти предложи нищо ново,
    ако в сърцето ти нахлуе властният й повик -
    веднага си тръгни.
    Ще те разтваря бално хоризонта,
    брегът ще губи свойте очертания.
    Морето има хиляди пристанища:
    отплувай, без да се сбогуваш
    с нито едно от тях.
    Додето някой ден ще чуя смях,
    ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
    по стълбите на дървената къща
    и върху устните си ще усетя устни
    с дъх на море и нар.
    И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
    Защото всичко край морето е море.
    То идва, за да си отиде -
    отива си, за да се върне пак.



    Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
    ни със морето.
    Иди си, без да се сбогуваш.



  • Feal,в него съм оставила много голяма част от себе си...може би то е най-красивото което съм писала до този момен.Защото е писано в много специален момент в моя живот..знам че е хубаво.Благодаря ти за подкрепата
  • мила ми Маги сигурна ли си че сама си написала това?напримерно не си ли използвала нечия друга творба за основа?!говоря за плагиатство.
  • еи Много благодаря за топлите думи Плами
    И се радвам ,че мног от моите неща тук се харесват наи вече май това и "Една история" и съм ацки щастлива от този факт
    Благодаря ви наистина!!!
  • Миличка...разкошно е! Наистина ме докосна
  • Благодаря ви!!! ...
  • Сагласна съм ,много е хубаво
  • есето ти е страхотно.много съжелявам,че си изгубила това момче и отлично знам как се чувстваш
Propuestas
: ??:??