Когато забравихме себе си...
Кога избрахме да сме толкова жестоки със себе си?
Ставаме сутрин и всичко е мрачно, светът се срива пред нас, а единствената ни утеха е да изпушим една цигара, защото тя ще ни успокои, ще ни даде сили да продължим. Накъде отиваме?
Накъде води този път на пълното безсмислие с една единствена утеха - оправданието, което се опитваме да дадем пред себе си, за да ни е по-леко. Кога спряхме - ние, хората, да се радваме на малките неща в живота си? Може би когато спряхме да ги забелязваме и се отрекохме от истинските неща и оставихме ежедневието да ни носи чувство на празнота!? Кога спряхме да се радваме? Вместо усмивки, на лицата всеки ден виждам вкуса на безразличието, на иронията. Няма го онзи трепет, който те кара да се усмихнеш, срещу теб стоят само хора, които отдавна са сменили усмивката с пълната апатия и учудването, ако някой друг е щастлив.
Кога спряхме да бъдем хора и да обичаме хората? Може би тогава, когато забравихме самите себе си. Точно тогава забравихме какво е да подадеш ръка на страдащия и на този, който има нужда истински от теб. Точно тогава забравихме да погледнем настрани и да видим друго освен себе си.
Кога спряхме да се борим? Да търсим смисъла в живота си?
Може би тогава, когато почнаха оправданията, че така е станало!
Или, че просто е трябвало да стане! Оправдания, които стават добър спътник по пътя на ежедневната заблуда.
Кога спряхме да живеем? Кога спряхме да си вярваме?
Кога отношенията се превърнаха в грубо явление, от любов към забавление?
Тогава, когато забравихме себе си! Тогава, когато спряхме да си говорим и преминахме на нецивилизовани отношения, които разбиха комуникацията ни, объркаха мислите ни...
Ето тогава забравихме всички тези неща - гласът на щурците и песните на децата ни. Затворихме очи за птиците, пеперудите, за малките, но красиви неща около нас.
Превърнахме се в невидими, в света на красотата и неми, за да стигнем по-бързо до празнината, към които водят тези неща.
Тогава, когато забравихме себе си...
© Силвия Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Напълно си права въпроси на които трудно се отговаря! Поздрави!
-
Поздрав!Живота е такъв каъвто си го изградиш.
-
Много си права ние хората забравихме важните неща в живота си.Много добре написано..Поздравявам те..
-
Поздрав!
...под пластове тревоги угасна радостта
и вече вместо нас насъщното говори
с езика на нетолерантността.
Високо и далеч небето се въздига,
а малката ми реч-боли, и недостига... -
Забравяме за себе си,защото не се ценим.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
