7.01.2011 г., 23:10 ч.

Кои сме и защо сме тук 

  Есета » Други
2001 0 1
3 мин за четене

Нека да разкажа за една своя опитност. Животът ме събра с един човек, с когото трябваше да работя известно време. Всяка сутрин имахме съвместни занимания. Случи се така, че този човек винаги беше сърдит за нещо. Все недоволстваше. И общо взето всеки път въздействаше на равновесието ми по неприятен начин. Поисках да разбера как мога да променя това, т.е. как мога да оставя човека да бъде и същевременно да запазя равновесието си. Един ден попаднах на следните думи в една книга: „… мислите ти променят поведението на всеки и всичко, които имат нещо общо с теб. Защото мислите ти са абсолютно равни на това, което привличаш в живота си и колкото по-добре се чувстваш, толкова повече се подобряват всички и всичко около теб. В момента, в който откриеш по-приятно чувство, условията и обстоятелствата се променят, за да съвпаднат с чувството ти.”

       Тогава нещо щракна в мен. Казах си: „ако очаквам нещо, то идва, защото такова е моето вярване”. Вие сигурно знаете или сега научавате, че човек може да променя своите вярвания (убеждения), като промени своите мисли. Процесът е постепенен, но с практика се получава.

       И така, запитах се: „какво е моето вярване по този въпрос?” След това написах на един лист: „ами очаквам отново да е гневен; очаквам да му обърна внимание и очаквам отново да се разбалансирам и това ме кара да се чувствам безсилен.”

       След това си казах: „хубаво, това е старото ми убеждение; как мога да очаквам нещо друго?” След това пак си напомних думите: „… мислите ти променят поведението на всеки и всичко, които имат нещо общо с теб. Защото мислите ти са абсолютно равни на това, което привличаш в живота си и колкото по-добре се чувстваш, толкова повече се подобряват всички и всичко около теб. В момента, в който откриеш по-приятно чувство, условията и обстоятелствата се променят, за да съвпаднат с чувството ти.” При което ми хрумна, че не е нужно повече да придавам сила на отрицателните страни на този човек, просто мога да отклоня вниманието си от тях (колкото и да ми е трудно в началото) и че мога да се постарая да намеря нещо хубаво в него. Казах си: „Добре, така или иначе работим заедно. Мога да го оставя да ме принизява, като обръщам внимание на тези негови проявяващи се характеристики, или пък мога да обърна другата буза.” След това се сетих за същността на безусловната любов, което ще рече (в опростен вид): чувствам се добре, независимо от обстоятелствата.

       И така, започнах диалога си, гледайки към безусловната любов: „Този човек ми дава урок. Аз съм творецът на реалността си. Аз съм отговорен за това, което ми се случва. Всичко идва при мен по силата на Закона за Приличането, на мислите, които съм мислил и благодарение на резонанса, който съм постигнал. Когато резонирам с отрицателното, привличам отрицателното. Когато резонирам с положителното, привличам положителното. Не е нужно повече да отдавам силата си на този човек, но мога да си я върна обратно. Мога да използвам въображението си. Мога да мисля и да погледна на този човек по нов начин. Неговата Душа е изградена от Любов. Моята Душа е изградена от Любов. Искам да простя на този човек. Искам да простя на себе си. Искам да освободя тази ситуация. Благодарен съм за този урок…”

     И така всеки ден си разигравах подобни диалози, докато в един момент не установих, че вече ми е лесно да пазя равновесие в неговата компания. И нещо по-интересно, човекът се промени. Започна да ми става интересен, проявявайки остроумието си. Или пък се получаваше така, че се срещахме по-рядко, докато един ден животът просто ме премести на друго място.

       В този момент разбрах, че любовта винаги помага. Естествено, проблемът не е в човека срещу нас, защото той (човекът) просто се явява огледало на това, което носим в себе си, на нашите убеждения и възгледи. И когато убежденията ни се сменят, сменя се и преживяването, през което преминаваме. Ние имаме властта да влияем над заобикалящия ни свят, променяйки отношението си към него.

       Този нагледен пример ми показа как НИКОЙ!, НИКОЙ! не може да ти причини нещо, ако сам не му позволиш да стори това, като му отдадеш вниманието си. 

       Така че ние можем да бъдем по-взискателни към това, на което отдаваме вниманието си, защото то се превръща в наша действителност, по силата на Закона за Привличането и не е необходимо да изчитаме томове литература, за да разберем това. Просто можем да си спомним кои сме и защо сме тук.

© Иван Аршинков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не само това Иване,трябва да сме направили вътрешния си избор-какви искаме да бъдем и да претворим в реалността най-величествената представа за себе си!Честит имен ден!Да си жив и здрав!
Предложения
: ??:??