Кой заплаща за живота ми... и кой определя дали да живея.. и по-скоро как да живея?!
Не е Бог... нали уж Бог разбира ни, нали уж подкрепя ни!... Очевидно не съм и аз.. тогава кой е...?
Кой е този, който разполага с живота ми, с мечтите ми, този, който мисли, че щастлива съм, а всъщност вижда само болката в очите ми? Кой е този, който моли ме да спра? Да спра да обичам, да спра да усещам, да спра да съм себе си?... Кой е този, който с толкова смелост пресича ми пътя? Кой е този, който казва, че обича, а отнема безспирно щастието ми?... Кой е този, който уж разбира всичко и помага ми за всичко, и къде остана този, който стъпките повтори ми, запази ги, но чужди станаха за мене те. И кой е този, който управлява съдбата ми, кой е този, който дълбае в сърцето ми?... Нима шепите сълзи не стигнаха?! Нима ти трябват още? Пресъхнах вече цялата...
Кой е този, който краде радостта ми, прегръща я, обича я, а мен забравя ме? Кой е този, който търси болката, а когато не намери я, прави нова – още по- ...