Коледа е!

Размисли за ДОБРОТВОРСТВОТО

Коледа е! Отново СЛЪНЦЕТО ще победи СИЛИТЕ НА МРАКА. Отново ще се роди БОЖИЯТ СИН и ДОБРОТО ще възтържествува над ЗЛОТО.

Отново ще блеснат витрините и улиците в коледна украса. Отново ще изричаме благопожелания. Отново ще слагаме празнични трапези и ще вдигаме наздравици. Отново ще се юрнем да купуваме подаръци за близките си. Отново ще бъдем въвлечени в празничната коледна суетня.

 И сигурно пак отново ще се сетим за гладните, нещастните, бездомните, забравените и отритнатите от нас и отново пак ще подирим човешкото у себе си. И отново ще се кичим с благотворителност и шумни кампании. Сърцата ни пак ще се отворят за добро. Лицата ни ще придобият по-благороден вид. И пак ще тръгнем да даряваме човещина. Всъщност, всичко си е по старому, просто цикълът на живота се завърта и толкоз.

         Много скоро обаче празничното ликуване ще се стопи в делника и пак ще нахлузим поизтърканите си маски и ще влезем отново в социалните си роли. И пак ще загубим човешкото у себе си. Пак ще се подминаваме с безразличие, няма да поглеждаме към просяците по улиците, пак ще увием студените си сърца в топлите дрехи, за да не изстинат още повече от зимния студ и пак ще станем същите – чужди и забързани.

         Защо ли само на този празник се сещаме, че някой е гладен, че му е студено, че му липсва човешка близост? Защо очите, ушите, сърцето ни са затворени за милосърдие? Каква е тази студенина в отношенията ни, сякаш живеем на космически разстояния един от друг? Задаваме ли си въпроса какво човешко осмисля живота ни? Размишляваме ли за обикновените човешки неща?

         Струва ми се, че ДОБРОТВОРСТВОТО е загубило значението си в нашето време. И за него се сещаме само по празници, като че ли за да се оправдаем пред гузната си съвест. Сякаш стремежът да оцеляваме, ни е лишил от най–присъщото ни – човечността. И дори се стигнало до там да търсим ДОБРАТА НОВИНА. Ужасяваща уродливост...

         А колко малко е необходимо да се вгледаме в човека до себе си. Да бъдем сърдечни и открити. Да не робуваме на страстите и суетата. Да мислим повече за простите неща. Да не бъдем комерсиални. Да се усмихваме повече. Да живеем с мисълта, че всичко е преходно. Наистина много малко е необходимо.

         Но празник е. Дано да просветли съвестите и душите ни. Защото само веднъж ще минем през този свят и ако можем да сторим някаква МИЛОСТ или ДОБРИНА, нека не го отлагаме за по – късно, защото няма да минем отново оттук. Нека бъдем по–добри и по–внимателни един към друг. Празник е! Коледа е!