15.01.2008 г., 10:06

Кондьо – воин на Добротата и Чистотата

2.3K 1 3
1 мин за четене

Всяко формирование, било то обществено, физическо или ментално изживява неизменния си път, преминавайки през неизбежните етапи на зараждане, връх и упадък. Това, иначе историографско твърдение, може без никакво колебание да бъде имплицирано и развито на философско, логическо, че дори и естетическо ниво. Промените в микро-  и подструктурите на разглежданата система теглят или спират процеса, като неговата „анамнеза” би могла да бъде обяснена и разтълкувана от дълбока древност, стига да разполагаме с наложителните данни.

Всите тези приказки бяха наложителни, за да си дадем сметка, че противно на общоприетото схващане, България в момента се намира в свой своеобразен, но едновременно с това абсолютен музикален климакс. Лицето му се обобщава от достолепната особа на Кондьо.

 

Той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина...

 

Не е трудно да перифразираме новозаветните слова в контекста на разглежданата тема, Кондьо е образ, едновременно обединяващ и сплотяващ музикалното многообразие, на което сме свидетели. Той е фактор, но и двигател на обществени, социални, та даже и политически промени. Месията с непретенциозно име „Кондьо” не претендира за дълбока философска мисъл или проникновени идеи, но такива определено се откриват в разностранното му творчество.

 

Надали някой ще отрече, че случаен човек би изпял по исторически отбелязания начин „Майка Джамайка”. Непретенциозният сюжет на „Твойто деколте” всъщност не предполага силата и мощта, криещи се в песента, а най-вече в клипа й. Кондьо показва, че освен другото е и талантлив актьор.

 

Никак не е случайна и оценката на бележития литературен и музикален критик Джемба Нонг-Нонг, носител на наградата Пулицър за журналистика. Той разпалено твърди: „Този Свръхчовек надминава Ницшевите представи за величие, Сократовите идеали за Водач (тиран), както и беглите опити на Сталин да се представи като герой в хорските очи. Кондьо го прави с един замах на цепещия въздуха си глас.

 

В заключение мога само да замълча. Само преклонение и възхищение заслужава Той. Почит пред Твореца, благоговение пред истинския гений.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...