Едно от трудните неща в живота е човек да се научи да изслушва. Умеят го малко хора. А тънкост в това е и да запази споделеното в тайна. Всеки има нужда да споделя. Обикновено това са неща, които са му причинили тъга. Хората, които изслушват са готови по всяко време на денонощието да чуят какво мъчи някого. Стоят с часове гледайки страдащия в очите и приемат болката за своя. Не говорят много. Което за другите е ценно. Слушат и съчувстват. Това съчувствие е като магнит. Привлича и предизвиква другите хора да приемат това като даденост. Може би се оправдват с твърдението, че споделената болка е половин страдание, затова са спокойни и си мислят, че не натоварват със своите понякога много дълги разговори. Дори са сигурни, че някой е длъжен да е свободен в удобно на самите тях време. Без да знае, какво чувства, какви проблеми има и дали изобщо е удобно. Но човекът, който изслушва винаги е съгласен. За него е признак на уважение, че е потърсен и се чувства нужен. Може би, защото вижда облекч ...