Иринакис

АМБУЛАНТНИ ТЪРГОВЦИ 

Ивайло Христов 

 

Когато се приближаваш до мен и се сгушваш, 

светът ни обгръща с мълчание. 

Аз вземам дланта ти в своята 

и като стар хиромант рисувам по нея.

Венера и Марс пред началото, 

в което избухва животът, а ти го зачеваш. 

Солените пари, достигащи слънцето, 

дъждът, в който тече валериана. 

И всички котки в Танжер полудяват,

влачат се гладни по улиците,

ядат карантия в месарниците и се бият за плячка,

когато идваш при мен  

без да знаеш, без да питаш в съня си

защо ми подаваш ръката си, да рисувам по нея?

Да напиша там първата дума,

която превръща духа в тяло

и да отлея печати от восък, 

с които да скрием мълчанието. 

От търговците- протегнали шепи предрешени просяци,

дошли за да вземат, 

а после да разпродават на късове душите ни,

скитащи боси нейде далеч,

останали вечни и пламенни. 

 

МОЛБИ, МЪЛЧАНИЯ И РАЗГОНЕНИ КОТКИ

Ирина Колева

 

Искам да бъдем по- голи, отколкото когато сме в леглото 

и се навеждам над теб, 

и потичат топли, прозрачни капки живот. 

Потича началото. 

А ти ми вярваш и отваряш уста,

и те приютявам. 

И виждам колко гладен си бил 

и как възмъжаваш. 

После галиш бедрото ми,

а аз те моля: недей,

не е моментът сега,

ще ни чуят!

Ще ни чуят уличните търговци, 

от които си набавяме съвършенство.

Ще чуят молбите ми и ще си кажат:

"По дяволите,  моралът пак е на мода!"

И нищо няма да им остане за продан. 

Спри (ще те моля), ще разгоним котките, 

а дори не е пролет.

Ще ги розгоним, те ще вият, 

ще се сношават и хапят до кръв. 

Ще ни досаждат, когато лягам при теб 

да мълча. 

Когато лягам без да знам да говоря,

без да знам да обичам, 

без да съм те познавала като мъж. 

Когато вземаш дланта ми 

в твоята,

за да влизам невинна в това мълчание

и да не го скверним със стонове, 

а да утоляваме жаждата си. 

Искам да бъдем по-голи,

отколкото когато сме в леглото 

и те моля да спреш да ме милваш, 

защото зачевам. 

Всеки път зачевам любов 

и ме обричаш на 

доживотна бременност. 

И по-беззащитни искам 

да бъдем. 

Толкова беззащитни, 

че да сме си единственото 

спасение. 

 

 

 

 

 

 

Избрани произведения
83 резултата
Сега не помня как започна всичко.
Дали шумът от падащи звезди
ми беше станал сух и безразличен
не знам. Но чух, че почна да валиш.
Започна да валиш съвсем лежерно- ...
  1935  24  80 
Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...
  1363  18  28 
  1100  16 
Направи го. Не, че беше по план.
И не, че беше толкова важно да бъде направено.
Просто имаше няколко метра опърпан хастар
и шарена черга.
И чувство за хумор, най-главното! ...
  1484  14  36 
Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...
  599  42 
Предложения
: ??:??