Под влиянието на дрогата момчето чувстваше как кръвта прелива във вените му. Изведнъж всичко около него се превърна в бяла светлина. Шумът на вълните които изникнаха от мрака на стаята, заглушаваха всяка негова мисъл. Прибоя който се чуваше беше толкова реален, че той едва не повярва на халюцинацията.
      Същият ден приятелката му го бе отрязала, защото просто него харесвала ей така омръзнал и бил, каза. Ала той знаеше, че не това е истината. Преди няколко дни я бе видял с един негов приятел от старият му клас да се целуват, до този момент той не желаеше да повярва в това което бе осенило погледа му така ясно и чисто, но сега вече се убеди. Когато дочу думите изречени безгрижно от нейната уста, така бързо и без замисъл, той разбра че никога не го е обичала и го е лъжела през всичкото това време. Чувството което изпита не бе изобщо приятно, от начало лека болка, а после пробождане право в сърцето, сякаш някой бе забивал там огнени стрели сякаш цели мишена на състезание по точна стрелба с лък. И отново онази тъга го налегна, толкова тежка че не успя да я преодолее.
      Преди две години си бе казал, че ням никога да се връща към онзи път който води до задънената улица наречена – наркоман-мъки-смърт! Но някак си случаят бе специален, някак си нямаше да е етично ако не се почете. С разбитото си сърце той отиде до аптека за да си купи една спринцовка, а после до най-близкият магазин за едно пакетче лимонтозо. След като нагря достатъчно сместа която се бе получила след смесването на хероинът с нужните му подправки, за да бъде по сочен и да действа по бързо и ефикасно, запълни спринцовката, запретна си ръкава, и вкара сместа във вената си.
      И ето го пак на онзи бряг лежеше под топлото слънце и усещаше колко добър е светът около него. От всякъде се чуваше любимата му миризма и се подушваше една от най-хубавите песни. Сетивата му се бяха обърнали надолу с главата и всичко около него му се струваше необикновено, сякаш е в някаква приказка. Той напускаше земният свят и се отправяше към небитието. Усещането на смъртта изпълваше всяка негова клетка и той с цялото си съзнание разбираше, че е предрусал и единственото което го очаква са облаците. И за какво трябваше да си отиде си мислеше той. “Заради някаква си пикла, която сигурно не е усещала тръпката от истинската любов или не се е докосвала до така искрената и невинната целувка на двама влюбени. Не, не беше честно, защото той я обичаше истински, а тя него не. Заради едно глупаво момиче ще трябва да отлетя към страната на мъртвите и да остана там завинаги. От пръст в пръстта, от кал в калта”. Момчето издъхна с усмивка на лице, усмивка че отива някъде където всичко е  истина и няма лъжа, нещо така грубо и не подобно за който и да било. Ръцете му започнаха да изстива и в стаята не остана никой освен една спринцовка, празно пликче лимонтозо, капачка и трупът на едно момче така невинно лежащ, че всеки би си казал това не е истина, той не е наркоман. Не той не е, просто е с разбито сърце – нещо много по-страшно.