Идваш, минаваш и отминаваш, дори не ме поглеждаш, а съм впила очи в теб. Какво става? Една нощ без мен и вече не същестувам завинаги?!
Дотук ли бяхме?
Нижат се часове, дни, седмици... Обаждам се:
- Здравей, как си?
- Добре, а ти?
- Добре съм.
- Какво искаш? Казвай бързо, зает съм.
- Нищо важно. Исках само да...
- Добре, затварям тогава.
- ... чуя гласа ти...
И оттук насетне мълчание, без погледи, кратки или дълги... никакви, а тя бавно и радостно те завладява, щом се отдръпнах...