Kъде живеем? В един мръсен и опушен свят, свят на лъжи и измами, свят на пълно различие между хората, едни - богати, живеещи в "златни палати", а други - просещи по улицата за жълти стотинки. В свят, в който някои се продават за пари, някои крадат, други убиват, без да им мигне окото за чуждия живот. В свят със задушлив въздух, мръсен от многобройните автомобили, чакащи по светофарите на огромни бетонни булеварди, мръсен от безкрайно многото заводи. На всяка тясна уличка - някой болен човек или пияница, или наркоман. По улиците вървят изморени и стресирани хора, всеки запътил се нанякъде, всеки гледа себе си, не му пука за другия, не го интересува, че той страда, че го боли, и вместо да подаде ръка на падналата пред него, едва ходеща бабичка, той продължава напред. По детските площадки, на изпотрошените люлки, стоят деца и вместо да играят едно с друго, те се удрят, обиждат, псуват, дразнят. Вече не си играят навън, а стоят прилепнали до компютрите по цял ден. За тях това е ежедневие. Всеки лапнал една цигара и откъдето мине оставя отпадъците си по земята. Ами музиката? В нея не се гледа как се пее, а как изглежда този, дето пее - със силиконени усти, гърди и прочие, почти голи, и всички ги гледат и си мислят, че това е музика... Това ли е Европейският съюз? Аз мисля, че не... Това ли е развиващата ни се страна? Това ли е напредъка? В това, всеки ден да се съобщава, че има катастрофа с жертви, че мафията се развива и увеличава? Не, за мен това не е преуспяващ свят... Това е лично моето мнение...
© Глория Гочева Всички права запазени