Къде е гордостта на една жена? Как раздаваме сълзите си като хляб за бедните, а колко ни боли. Може би само ние си знаем колко се крием зад нашите дрехи, обувки и как крадат от нас и вкусът, и стилът; иззеха ни дори и модата да бъдем слаби. Това си беше наша тайна, понякога просто страдаме, че оставаме неразбрани. Не е бил нашият момент, но толкова боли да бъдем безразлични на някой, че по-добре да ни обстрелват с кабърчета. И решаваме, че проблемът е в нас и бурята навън събудихме с виковете си. И търсим все силния пол, този, който да ни разтърси да ни прегърне и събуди, с поне малко нежност а може и с ласки да изтрие предишните несгоди.

 Уви, силната жена плаши всички мъже и кога ролите си разменихме; откога ние носим бремето на връзката с партньора си. Не искам да крия, че плача, искам просто някой да ме прегърне истински толкова силно, че може дори да ме заболи. Загубихме гордостта си и поканихме мъжа на кафе, после и в леглото си, а после и в живота си. Загубихме гордостта си и заплакахме пред него с надеждата да разтопим каменното му УЖ сърце, а то е по-слабо от нас и няма сили да продължи да се бори, за нещо по вече от оргазъм,  а нашите сърца по-малко се употребяват от фалшиви кафета и целувки еднодневки… и поредният отказал се тръгна си, обърна гръб. Една малка водка за г-н Отивам си, налива барманът в кръчмата позната и още една шепа сълзи за силното момиче, което продължи. Не е нужно да променяме себе си и да правим от живота си напук, достатъчно е, че на сутринта сме сами и като по закон на Мърфи, навсякъде около нас успели да събудят чувства, се разхождат влюбени за ръка, а дали е така? Любов ли е или поредната драма на чувства, може дори и идеята за нея, но нищо ние пак страдаме с измислени приказки, с изтъркани корици пробиваме бремето на нашето силно Аз. Но нали жена съм родена, та нали за чувства се боря, но не искам телефонен флирт ни скайп мечето дори и целувките в фейса не са ми потребни, искам емоция, сила и страст и съм готова да дам от себе си всичко, без гняв. А сега попивам сълзите си на дивана познат, не тръпна дори в очакване на смс-и, а всъщност отвътре боли ме, че тя получава ги вместо аз, но, Моля ви, кажете ù, че мъжките сърца не са хладилник, не се размразяват и държат на вечерните си разходки, като старо куче душат из храстите, държат ти да избереш ресторанта да поръчаш храната и обикновено си тръгват преди десерта. Обикновено обичат шумната музика може и тихата не зависи от тях стига да няма напрежение между вас. Има два типа мъже: такива, които ти държат ръката и ти водиш посоката и такива, които просто те чукат без значение кой е водачът. В първия случай на първото кръстовище той вече е пуснал ръката ти, а във втория случай - "на сутринта трябва да ставам рано", големият мъж е твърде слаб да превъзмогне собственото си Его, нещастницата аз, която извървях целия този път, само за да хвана ръката му и за да стопля леглото на сутринта.

 Ако мъжът е готов да ви предложи просто поздрав със песен романтична във файса и телефонен разговор на път за дома си, а няма сили да изслуша проблемите ви, няма сили да се пребори с разстоянието, което ви дели и ежедневните проблеми, които ви засипват,  то тогава не погубвайте гордостта си, Момичета; покажете слабостта си, нека той поръча музиката, нека един от тях си извоюва първия танц, но не се разочаровайте, когато обърка ритъма и ви настъпи по крака, понякога дори барът е по-добър от мъжкото рамо.