Където и да си, те моля за прошка...
Където и да си, те моля за прошка... тогава беше много лесно, тогава можех да те лъжа, а сега мога само да те обичам, но е късно... Миналото боли...
Ти вече си там, в сърцето ми - защо си тръгна? Знам, че беше нужно, знам!
След теб съм вече друга... не си губя времето в усмивки, нито в мили погледи, нито пък в слова - ти си отиде с тях... тогава всичко беше друго, беше лесно да ми вярваш, да ме обичаш докато те лъжа - сега умирам, нали? Нуждая се от теб, зависима съм, нали?
Вече не си губя времето в усмивки, нито в размисли дали любовта съшествува ...
Нея я има, но тя си тръгна с теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
