PALOMA (Палома)
7 33
24.05.2006 г., 19:54 ч.

Л е к а Н о щ! 

  Есета
1786 0 6
13 мин за четене

Изгубих се.

Преди да се намеря.

Избягах.

Преди да изживея.

Отново…

 


Страхливка? Може. Би. А ти?

 


Отчаян зов. Съзнанието обгръща. Обръща. И потапя.

Къде е кислородът? На Земята? А тя къде e? Аз къде съм?

Под водата?… Тежестта и ме погубва. Всичко се размива.

Къде е кислородът?! На земята. Спасителният пояс също.

 


Вълните ледени любовно ме прегръщат.

Целувката на тишината се слива с писъка ми ням.

Студената милувка на смъртта

с жадни устни ме изпива.

Зов. Отчаян?

Студ. Навън. Студ. В мен.
Убива топлината на душата. Бавно. Постепенно. Сигурнo!

 


ЗАГУБИХ. Се.

Докато бягах.

От себе си…

От теб…

От него…

От тях…

Избягах.

 

 


Страхливка. Може. Би. А ти?

 


Спести си целувката. Не искам. Нищо! Дори нея.

 

Дари я на друга! Там, където огънят все още ще е Жив.

Не е потушен от водата...

 


Тази жарава догаря.

Приеми, въглените се превръщат в пепел.

Все някога. Сега. Или при следващия пожар.
Ще изгорят.

 


Но вятърът обича сивата лекота на пепелта.

Полъхът му нежно я понася. И отнася. Отнася всичко.

И го разпилява.

Сред звуците. Сред мислите. Сред думите. Сред тишината.

Потъва в забравата.

Дори спомен не остава.

НищО.

 

 


Колко леко ми стана.

Тялото. Моето. Изплува. На повърхността.

Скоро ще е на земята. Под земята. Кислородът е ненужен вече.

 


Душата. Моята. Полита. С вятъра.

Прегърнала невидимите му крила.

А той избра нея. Впечатлен от невероятната и лекота.

 

 


      Избяга.

Скри се.

ТЯ.

Там, където

Никой не може да я улови.

Никой не може да я нарани.

Свободна е.

В безопасност.

Суха е.

Диша.


А сега поспи.

Лека Нощ!

 

 

 

 

 



“Сънят е една малка смърт”



13.05.'06


© Палома Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не е лошо ама чак пък толкова.от мен 5
  • " Сънят е една малка смърт", а смъртта е един вечен сън! Не се бой от нея, когато и да дойде при теб...

    Ха-ха! Надявам се, не бях зловеща! Това е само мисъл. Бъди ми жива и продължавай да пишеш такива прекрасни стихове-есета! Поздравявам те!!!
  • Прекрасно поетично есе. Беше като амброзия за душата ми.
  • Благодаря ти, Мартина!

    Поздрави и успехи и на теб!
  • Благодаря и за другата оценка на неизвестния оценител!
    Но бих му била по-признателна, ако и се беше обосновал.

    Една критика, особено и ако е градивна е нещо изключително ценно. Поне за мен. Оценките не са от такова значение, по-важен е коментарът... Нали именно чрез него можеш да се поучиш...

    Ще се радвам, ако споделиш мнението си.

    Палома
  • А нима самият живот не е рисуван филм..."от онези, в които действието се променя заедно с рисунъка..."
    Само сценариите са различни...

    Благодаря, Атанас!
    За мен признанието на творец като теб значи много

    Но, ако ми позволиш, ще те поправя - аз само чувствам, не Пиша...
    Ти Пишеш... и чувстваш.
    Това е умение, което, мисля, аз все още не съм достигнала...не съм достатъчно израснала може би...
    Но надявам се един ден да мога и аз да кажа със същата сила:
    „Какво успя да запазиш от мен,което да те спре да погалиш някой друг ?“
    -и накрая да завърша по начин, който би накарал читателя да настръхне..., така, както се случи с мен в "Нещо като разказ"...

    Поздрави и на теб!

    Палома
Предложения
: ??:??