В днешното деградирало общество да е различен човек е все едно да е болен от птичи грип. Останалите индивиди(познати като нормалните или готините) или бягат или се присмиват, или още по-лошо - не забелязват личността… все едно не съществува. Без проблем могат дори да седнат върху и. Несъзнавайки какви душевни рани причиняват с това поведение, нормалните личности създават днешните хамелеони - хора, лишени от индивидуална мисъл, които загърбват собствените ценности, вярвания и трепети заради чужди.

Не всеки човек може да се реализира в кариерата, да води активен социален живот, да бъде уважаван, заради това, което е, което мисли или за което се бори. За да отстоява индивидът позициите и убежденията си се иска смелост, защото светът е враг на индивидуалността, опора, защото борбата е по-лека с някой зад гърба, и искреност, защото тя брани приятелствата.

Естествеността и искреността са врагове на хамелеоните. Лицемерието е пътят към приятелите, нормалността и обичта. Азът е слаб и неспособен да се справи с нападките или още по-лошо с чуждото безразличие. Иска да се харесва на всички, но това не е възможно, колкото и красив, умен, забавен и мил да е. Индивидът се опитва да излъже сърцето и душата, но прикритието пред душата е проява на нечиста съвест, а прикритието пред другите индивиди е лицемерие. Или с други думи казано нечистата съвест е лицемерие пред личността, а лицемерието е нечиста съвест пред останалите хора. Слабият човек достига признание или някакво подобие на признание чрез поредица от лъжи, измами и ласкателства. Лицемерът се изкачва все по-нагоре в йерархията или поне така мисли, че прави, докато всъщност е в застой и се намира на най-ниското стъпало - дори не е близо до върха, към който се стреми. Не различава добро и зло, не знае що е любов и омраза. Азът не е вътрешно убеден в доброто, но външно се подчинява на моралните правила. Иска да бъде сред победителите на живота дори и с цената на измама, но дори и да стигне до финала, повече от вероятно е, че ще бъде победен от силата, естествеността и вътрешната красота на истината! Лицемерието е привилегия за слабите и непонятност за силните.

Силната личност се бори с хамелеони. Не се суети и интересува от чуждите нападки. Вярва в силата на индивидуалността. Не оприличава различието като зараза. Не счита тълпите за неотменна необходимост, а по скоро за болест, която трябва да се постави под карантина. Но все пак силната личност трябва да изпъква на фона на нещо, защото един ден ще бъде пастирът на стадото овце. Силният човек живее и брани доброто, уважава чуждото мнение, но не е задължително да го възприема като свое. Субектът е с вродено чувство за достойнство, за разлика от лицемера. Каквото постигне е с упорит труд. Приятелите не привлича с ласкателства или абсорбиране на чуждото мнение. До него са в нужда, защото оценяват индивидуалните качества на личността. Азът е силен, защото има себе си т.е. не е загубил същността си в някой от лабиринтите на живота. Неговите оръжия срещу лицемерието са естествеността, искреността и собственото мнение и ако ги изгуби… губи и душата си!

Да обича човек и да бъде обичан е красива мечта, но не се налага да се сбъдне на всяка цена. Пътят към духовно и телесно щастие се изминава по-бързо и по-лесно, ако човек постигне хармония между това, което иска и което трябва да е. И да не забравя, че най-доброто средство за тази цел е естествеността.