Когато се каже "баскетбол", се свързва с Националната баскетболна асоциация на Съединените американски щати и с играта на негрите. За мен тази игра е най-красивата и най-драматична. В един момент отборът ти води с 10 точки, а след по-малко от 2 минути маже да губи с 15. В нея нищо не се знае до последната сирена.
Баскетболът не е само игра. Изисква се бърза преценка на ситуацията, рефлекс и сила на тялото. Същевременно гледаш едни гиганти на игрището, а са толкова гъвкави, бързи и стратегически мислещи.
Когато гледам баскетболен мач, винаги се наслаждавам на изпълненията на играчите. Феноменалните тройки на Новицки и Рей Алан, спиращите дъха забивки на Коби Браянт и Леброн Джеймс, уникалните асистенци на Антъни и Кид, безмилостните блокове на Стъдълмайър и Биг Бен, и внезапните кражби на Лайд и Айверсен ме изпълват с амбиция за да продължавам да играя тази игра.
Когато съм на игрището, давам всичко от себе си и поне малко се опитвам да наподобявам на моят идол, Кармело Антъни. За мен той е най-добрият играч. Дали защото защитава цветовете на Денвър Нъгътс или защото притежава нещо специално в играта си. Контролът му върху топката или това, че се раздава до последната стотна на мача или най-вече, че всичко това го прави, за да забавлява феновете, които препълват "Pepsi Centеr" всяка вечер, когато има мач.
Надявам се един ден да се докосна до тази магия, наречена "Лига на извънзамните". Името ми да се сравнява със звезди, които са допринесли за развитието на тази велика игра. Да радвам феновете с играта си. Да карам привържениците на противниковия отбор да бъдат под напрежение до края. Но дали ще стане реалност или ще остане една несбъдната мечта. Нищо не се знае до последната сирена.
© Гого Вътов Всички права запазени