Лукс ли е да си щастлив
Бях болна една седмица. И се затворих в къщи. Не, не бързайте да ме съжалявате. Честно казано, беше ми мноoooого хубаво. Цялото време и пространство беше мое. Правих всичко, което ми се правеше преди, а нямах време (или не си го позволявах). Запалих камината, четох, размотавах се, гледах много филми, ядох шоколад, седях на слънце, разглеждах стари снимки, не вдигах телефона, когато не ми се говореше, не бързах за никъде, пих греяно вино, рових из Интернет, често-често влизах в сайт-а "Откровения" и много, ама много се кефих. (Една приятелка ми го показа и съм й безкрайно благодарна. Колко е хубаво да имаш възможността да изразяваш спонтанността си и някой да те слуша... А и видях много качествени творби. Благодаря, че ви има!)
Вчера за първи ден излязох по улиците. И беше странно преживяване... Много хора ме спираха, заговаряха, питаха, усмихваха ми се. Сякаш излъчвах нещо, което ги привличаше. Отдавна не ми се беше случвало. Напоследък се чувствах невидима.
И си зададох въпроса: Кое е това нещо? Мисля, че имам отговор - просто излъчвах щастие... Заредих се през тази седмица, починах си от градския стрес, правих неща, които обичам, бях спонтанна, дадох време на себе си - да се опозная, да се изразя, да се насладя на свободата просто да бъда! Колко е хубаво!
Но защо трябва да се разболяваме, за да си го позволим? Толкова ли е трудно?
Какво ще стане, ако позабавим малко темпото?
Лукс ли е да правим нещата, които ни носят щастие?
Грях ли е да ти е хубаво?
Защо не се случва по-често?
Егоизъм ли е да си щастлив?
И всъщност замисляли ли сме се, че сме скачени съдове и когато ние сме щастливи и тези около нас са, когато сме дали на себе си, имаме какво да дадем и на другите.
Да, знам, че на думи е много лесно... Но на мен ми хареса, смятам и да пробвам.
P.S. ... А не е ли това начинът да направим света по-добър. Като започнем от себе си! Просто като сме по-щастливи, а от там и по-добри...
© Антонела Огнянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Необходимост!!! Поздравявам те!
-
Прекрасно есе, Антонела!Напълно подкрепям написаното от теб по темата за щастието! То не е лукс, а житейска необходимост! Можеш да погледнеш и моето есе за щастието!
Поздравления!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=131243 -
Благодаря ви на всички и ви прегръщам!!! Вие сте част от моето щастие!
Добре,че ви открих... -
Поздравления, мила Антонела!
Есето ти ме грабна и съм сигурна, че ще замисли голяма част от хората, както на мен ми повлия!
Животът ни е даден, за да му се радваме! Дано винаги да си щастлива! -
Навярно щях да напиша същото като Коста, но той ме изпревари!
А есето ти е впечатляващо и дано накара мнозина да се замсилят дали са като скачените съдове!
Поздравления, Тони! -
Не само, че не бива да ни бъде лукс, а трябва да (си) го "доставяме" ежедневно.
За скачените съдове си много права. Има хора, които хленчат, че не са щасливи, а не помислят, че като градоносни облаци карат околните да им настръхват косите само като ги приближат.
Пиши все такива "слънчеви" -
Ето, тези няколко дни си намерила щастие в обикновените неща. Неща, на които в друг случай не бихме се радвали. Поздрави и дано има повече щастие и повече обикновени неща!
-
Да,това ме спасява...
-
Болезнена истина,предадена с огромна доза положителност!
-
Да,Пенко, щастието е много субективно усещане. И всеки има право да преследва своето...както го разбира.При мен започва от малките неща...
Благодаря ти! -
Ама много си права! Не знаеш само колко много си права... Но аз знам много хора, които ще ти кажат, че това не е щастието. Май за всекиго е различно. Но в края на краищата, важното е да си щастлив.
-
Дааа,колко вярно!И колко трудно!Наистина си добра с думите,и със снимките!!!Значи все пак ставаме видими?Не е от възрастта,от излъчването е!Продължавай да бъдеш щастлива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
