Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава
луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та
и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече
консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата таблица), в
(стресиращата) работа и т.н.
А луната беше красива. Много даже. Дори котките мислеха така и я наблюдаваха
по-съсредоточено и от Нея. Нещо привличаше към тази луна, която си седеше
безметежно на небосклона и безразлично съзерцаваше света.
И светът беше безразличен тази нощ. Всъщност, той открай време си беше такъв, но
това бе някак си нередно, когато го огряваше такава луна.
Объркала се птичка прехвърча точно пред погледа Й. Дали и Той гледа луната? Или
може би вече сънува? Какво ли?
Далече е луната. Далече е и Той.
Тази нощ Тя ги обичаше поравно.