За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзнаваме, като личност. Обществото приема това за напълно нормално и в реда на нещата. Още, като деца откриваме, че ако излъжем наказание няма да има. Във всеки следващ етап от живота се потвърждава това правило. Лъжем в училище, лъжем човека, който обичаме, лъжем на работното си място, лъжем близки, познати и приятели... И за капак лъжем самите себе си.
Затова и украсяваме лъжата с всякакви епитети. Невинна лъжа, безобидна лъжа, лъжа по необходимост, лъжа от любов и т.н. Реално, като махнем тези определения си остава голата, порочна лъжа. Да определям я, като порок, защото е такава.
Ако попитам "Колко пъти днес излъгахте?" ще се понесе едно мощно "Николко!", а всъщност със самия отговор пак издигаме лъжата, като флаг. Вече това, че лъжем не е проблем, проблемът е, че не различаваме лъжата от истината. Забрави ли сме истината. Тя е задушена сред лъжи, които я изкривят до положение да се при ...