Човек се ражда на света от любов. И трябва да живее с нея и от нея. За да огрява тя неговата душа, да я топли и съживява. Да я дава на хората около себе си. Да не я жали, защото колкото повече я раздава, толкова повече ще я получава.
Любовта носи радост - светла и чиста, но понякога носи и болка - тъмна и страшна.
Любовта ни носи на крилете си - прави ни добри, щедри, но е страшно, когато ни отведе в тъмните дебри на нещастието и отмъщението.
Тя може и едното, и другото. Колко сме добри и всеотдайни, когато тя сгрява сърцата ни. И колко зли и отмъстителни, когато я загубим. Колко светли и чисти мисли и дела ни карат да вършим неписаните закони на любовта. Как обичаме целия свят и не виждаме нито едно черно петънце в него.
И в какъв ад попада душата ни, когато нараним или изгубим обичта. И тук е майсторството на живота. Да ни накара да се радваме на детски чистата любов. Да се надяваме две млади сърца да я изживеят до край, но не. Животът им показва злата си страна, потъпквайки мечтите им. И започват дългите дни не на любов, а на мъка и страдание. На дълго обмисляно отмъщение, на безсънни нощи.
И въпреки всичко, аз мисля , че дори тогава любовта побеждава.
Такава е тя, любовта, ще те накара да живееш с нея в радост и болка, в добро и зло. И винаги ще въздига душата ти, защото любовта никога не може да причини никому нищо лошо.
И каквото и да говорят, аз мисля, че по един или друг начин любовта винаги побеждава отмъщението.
© Калина Таскова Всички права запазени