Какво е чувството да си влюбен? Някои ще кажат прекрасно, други, които са били наранявани не веднъж, ще го опишат като ужасно. За мен то е просто приятно. Хубаво е с нетърпение да очакваш срещата със своя любим, сладкото притеснение, което те обзема преди нея и рязката промяна на мисленето в момента, в който го видиш пред очите си. Всичко това е страхотно до момента, в който не дойде краят. А как да не позволим това да се случи? Отговорът е сложен. Не винаги зависи от нас. В някои случаи с времето чувствата просто се изпаряват, в други единият от двамата иска нещо повече, не е доволен от връзката, а в третия се появява страничен фактор, който застава на пътя на влюбените и те няма как да се преборят.

   Колко от нас сме се замисляли какъв невероятен човек имаме до себе си докато всичко е било наред и сме били щастливи? Много малко... Но пък колко пъти се е случвало нещо не чак толкова страшно, някаква глупава кавга и ние вече започваме да се оплакваме и сме готови да сложим край?! При мен нещата стоят по този начин, а и съм сигурна, че не съм единствената, която мисли така.

   И ето, сега дойде моментът на раздялата. Какво е раздялата? В повечето случаи е нежелано нещо, което може да срине живота ни. Приятелят ми ме изоставяше неочаквано не веднъж и два пъти, но тъй като го обичах, много се борех, докато не спечеля сърцето му отново и отново. И така... накрая успях, вече знаех какво съкровище имам до себе си и всеки ден благодарях, че той отново е до мен и се молех това да продължи вечно. Вече нямаше скандали, всичко бе като в приказките. Но нали всяка приказка си има край, в нея той винаги е щастлив, но в моята съвсем не е така! Както всичко вървеше по вода, така изведнъж той реши да следва мечтите си, за което, разбира се, не го обвинявам. Тези мечти обаче не включваха мен. Налага се да замине, а аз да остана тук сам самичка. До сега се виждахме всеки ден без изключение, но ето дойде моментът, в който съдбата застана между нас и в най-добрия случай ще се виждаме два дни в края на седмицата. Една сбъдната мечта, един път... тези са нещата, които лека полека чертаят края на моята красива, изпълнена с прекрасни моменти връзка.

   Важното е човек да запази самообладание, да не пада духом и да вярва, че всичко ще се нареди. Може да се окаже, че е било по-добре, че така се е случило. Аз не вярвам в случайностите, знам, че ако нещо е писано, колкото и да се мъчиш, не би могъл да го промениш. Трябва да мечтаем, да искаме, да вярваме в себе си и в това, че всичко е постижимо, но и не трябва да се отчайваме, ако нещо не стане така, както сме желали. Просто някои неща не могат да се променят, затова моят съвет към всички хора е: "Живейте така, че след време, когато се обърнете назад, да не съжалявате дори и за един миг от живота ви!"