Кое е по-силно – болката или любовта?

Кое е по-силно – разстоянието или привързаността?

Въпроси само с два възможни отговора, двете крайности...

Въпроси, чиито отговори често не искаме да знаем, но също толкова често, е нужно да се знаят...

Любов на разстояние.

Разстояние. Любов.

Разстоянието боли, самотата боли, всеки миг без теб боли и с всеки изминал ден все повече и повече започва да боли...

И въпреки че има мисли, които летят над безкрайни равнини, очи, които виждат през високи планини и хора, които никога не се разделят, защото любовта ги крепи, има сърца, които чувстват болка, има очи, които плачат, има разстояние, което води до усещането на липса, а липсата води до болка и понякога болката става повече, отколкото можеш да понесеш... Но въпреки това, колкото и болка да ти носи един човек, понякога повече боли да се откажеш от него... Но колко болка може да понесе едно сърце, преди да бъде унищожено?!

Колко силна трябва да е любовта?

Може би трябва да е силна колкото нашата. (:

Любовта... любовта с теб е най-красивото и истинско нещо на света... Най-розовият роман,с така щастливата развръзка... Понякога е като сапунка, но ако ги нямаше всички тези изпитания, през които минахме и продължаваме да минаваме, едва ли всичко щеше да бъде така хубаво сега... Понякога от героиня в романтичен филм, се чувствам като героиня от най-бруталната драма, макар че има разправии и крясъци, нищо не губи своята красота...

Любовта ни става все по-истинска.

И въпреки че има моменти, в които чувстваш, че летиш, но в един миг се озоваваш проснат на земята, любовта вместо да се смалява, се увеличава... и именно тя ни дава сили да се изправим, за да можем да паднем пак и отново да се изправим...

И дори да е толкова силна, любовта от разстояние има ли шанс да оцелее... Има ли шанс да продължи да съществува, въпреки времето и разстоянието, въпреки хилядите пречки?

Отговорът на този въпрос тепърва ще открия.

Не вярвах, че ще бъде толкова трудно, не знаех, че толкова много ще боли...

Но една истинска любов води само до истински неща: истинска болка, истинско щастие..

И да... има моменти, в които се чудя дали ще издържа на всичко, дали съм готова да свикна с болката, която ще ми носи всеки изминал ден... дали мога да бъда толкова силна и точно когато съм почти готова, да се откажа, поглеждам твоя снимка и всичко се връща... Сърцето ми отново започва да бие така бързо, очите ми отново се пълнят със сълзи и въпреки пронизващата ме болка, любовта, която усещам, е много по-силна...

Всъщност всеки ден се замислям дали ще успея и в моменти така се отчайвам, но мисълта за теб ми дава сили...

 Понякога ми се струва толкова невъзможно, но всъщност невъзможни неща няма.

За любовта граници няма, а за такава като нашата най вече! <3

И все пак ”Какво са разстояние метър и километър?

                     Има очи, които виждат през високи планини.

                     Има мисли, които летят над безкрайни равнини.

                     Има хора, които никога не се разделят!”

                                                                                                              07.10.10 г.