Приятелството идва със уважението, любовта чрез доверието, а семейството с отговорността. Ако ги няма тези важни за един човек фактори, няма как да съществува. За едно приятелство не стига само да се познаваш с даден човек, но и да го цениш, уважаваш и да му имаш вяра. Ако двама души си имат един на друг доверие и знаят, че ако единият сбърка някъде, може другият да го разбере. За да създадеш семейство е нужно да имаш много и да си отговорен за всяка своя постъпка.

Без приятели не може или ако може, то е много трудно. Няма на кой да се обадиш в труден момент, няма на кого да се опреш, когато родителите ти не те разбират. Приятел не е този, който те разплаква, а този, който те утешава и трие сълзите ти. Приятел е този, който е до теб винаги и те приема такъв, какъвто си. Независимо дали си добър или лош, грозен или красив, беден или богат. За приятелството няма такава граница. Е, има и случаи, в които си мислиш, че имаш приятели само заради едни пари. И когато закъсаш, всички ще си отидат и тогава разбираш, че те не са ти били приятели. Или пък, когато си обкръжен от много приятели, когато загубиш близък човек, се оказва, че всички хора, които си мислел за приятели, те изоставят. Ето ви един пример за мен. Преди шест години загубих баща си и от този момент тези, които мислех за мои приятели, ми обърнаха гръб. Все едно ми каза: „Ти вече си полусирак, не заслужаваш да имаш приятели.”

Любовта идва с уважението и доверието между двама. Без тези две неща не може да има любов. Казват, че несподелената любов боли най-много. Мога да кажа, че не е вярно. Най-много боли, когато даден човек, който обичаш и си бил с него почти година, ти каже, че се разделяте. И след това разбереш, че за отрицателно време те е заменил с друга.

 За едно семейство е нужно много. Трябва сам да си си избрал с кого да прекараш остатъка от живота си. За някой е важно само, че ако определен човек има достатъчно пари, не им трябва нищо друго. Не стига само това. За едно семейство е нужно да си имате доверие, да се уважавате, обичате и да си готов да поемеш отговорност за делата си.