16.07.2011 г., 15:12 ч.  

Любовно писмо 

  Есета » Лични
8410 0 7
4 мин за четене

 

                                                             Simple as I love you

 

 

             Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновяващи. Очарователно е някой да те обича с цялото си същество и едновременно с това да ти говори на „Вие”. Любовните писма на великите мъже са изпълнени с една всеотдайна, красива и, може би, изчезващ вид любов.  В днешно време тази любов често намира място в историческия музей, което е изключително учудващо при положение, че днес никой не ни спира да обичаме с цялото си сърце. Не сме Ромео и Жулиета, които умират, борейки се за любовта, а би трябвало да сме. На драго сърце бих била Жулиета, защото - дори да умра - ще знам, че никой не е обичал така, както аз. Защо хората в ХХI век не се обичат както преди, не би ли трябвало да е дори по-лесно?

      Напоследък е все по-популярно мнението, че имейлите и есемесите са само част от нещата, които убиват романтиката. А тя съществува, трябва да съществува! Защо иначе да продължаваме да живеем в един безчувствен и циничен свят? Честно казано, започанах да се плаша от това, че самата аз ставам цинична от време на време, сякаш забравям, че съм една от хората, чиято любов е любов на „n” степен. Това на преведен език ще значи, че обичам по някак уникално unbreakable way, обичам теб по възможно най-чистия и безкористен начин. В живота си съм имала не една или две любови; е, може би са две, но с втората… с теб разбрах истината в клишето „all you need is love”. Да, когато обичаш така, както Жулиета, когато обичаш като мен, любовта е единственото, което ти е нужно. Събуждаш се с мисълта да видиш този човек, да Те прегърна, да Те целуна, да видя отражението си в очите ти. Обичам те, какво по-просто от това. И никога не съм обичала така, скъпи мой, не мога да те сравня с нищо усещано до този момент. Обичам те. Вероятно не завинаги, защото тази вечната любов остава запечатана в книгата ми с любовни писма на великите мъже, но все пак знай, че всяка частица от любовта ми е била искрена, че бих се борила със силата на Ахил за тази любов, че красивите зелени очи, които ме гледат сутрин, са онези очи, които искам да ме гледат цял живот. Можеш ли да ми повярваш, когато ти казвам, че досега не съм била по-щастлива, че дори за краткото време заедно не бих го заменила с нищо друго, защото аз бях там в центъра на най-щастливия момент в живота ми. Обичам те.

             Всъщност се оказва, че не е толкова лесно да напишеш любовно писмо, може би затова съвременните мъже са престанали да го правят. Но аз ще се опитам. На този ден ще ти се изповядам, ще ти кажа цялата истина за красивата любов, която имам в сърцето си, защото нас не ни раздели война, а една мечта, но резултатът беше същият, нали? И не те упреквам - аз искам да се бориш за тази мечта, но искам и да съм честна към двама ни, да обясня това, което имах за теб, да призная каква голяма любов живее в малка столица като София. И, скъпи мой, да - аз те обичам толкова, колкото всичките ти приятелки, събрани на едно място, не са те обичали. Знай го винаги. Никога не съм искала от теб вечна любов, а само една безгранична честност, защото в деня, когато бих чула думите, че ме обичаш по-малко от преди, би отбелязало край на моята любов. Ако сърцето ми бъде толкова жалко, за да обича, без да бъде обичано, ще го разкъсам на парченца. Ще му забраня да тупти за теб, ще го накажа, ако споменава твоето име в мислите ми. Но не, ние се обичаме, може би long ago, може би е минало, но аз искам да се изповядам, да призная безграничната си нежност и обич, която тая към теб. Скъпи мой, това е любовното писмо, което ще остане в историята на великите любови. Нашата любов не е по-малко велика от тази на Ромео и Жулиета, просто те са съумели да я съхранят чрез една трагедия. Моята любов не е по-малко силна от тази на лорд Байрон, Бетовен, Балзак, Дарвин, това са великите мъже, а аз съм обичащата жена. Обичам те. Знай го винаги, помни ме винаги, разказвай на децата си, че там, в далечната 2011 година е имало една жена, която те е обичала с цялата любов на света, сякаш я е била откраднала от всички хора. Затова светът  е толкова циничен - защото му отнех любовта. И затова мога да обичам така. А теб те обичам дори повече.

 

Искрено твоя И.

 

 

 

„Обичай ме винаги,

 обичай ме винаги,

 ти си върховната, съвършена любов.

 Да те съхраня в душата си –

 това е целта на цялата тази болка,

 наречена живот.”

 

 

 

 

 

© Лора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря на всички
  • Много ми хареса!Браво!Съгласна съм и с предишните мнения!
  • Браво, много добре , НО (при мен винаги има но ) както винаги имам и аз какво да кажа ... Наистина по-добре да не е любов от типа на Ромео и Жулитеа - все пак там края не ми харесва ! :Д Всеки заслужава такава любов.При много малко хора тя е такава .. в повечето случаи истинската любов е несподелена. А в такъв момент писма няма да помогнат. Не пишем писма защото хората са се променили... особено жените.. вече не са такива каквито са били по времето на Балзак или Бетховен. Сега е много по трудно да спечелиш някоя жена от тогава ... а и сега на жените им харесват повече БМВ-та и мутри от колкото кранти и рицари ... Поради това няма особен смисъл да пишем, не че не можем .. не че е трудно ( е трудно е де ) но няма защо.. ниокой не би го оценил....
  • Животът,любовта са болка през,която задължително трябва да преминем.За съжаление всичко е преходно!!!!!
  • Всички вечни любови от типа Ромео и Жулиета са невъзможни.Винаги има непреодолими прегради за такава любов.Но може би точно затова остава завинаги,защото най-силно желаем това,което неможем да имаме.Поздравявам те Ивет!
  • Много силно - и нежно.
  • Прекрасно. Поздрав.
Предложения
: ??:??