6.08.2006 г., 19:25 ч.

Любовта 

  Есета
4779 0 3
8 мин за четене

Любовта

 

 

Животът ти е страхотен! Не може да стане по-добър и ти се радваш и си напълно доволен, докато един ден не се появи тя. В началото всичко е наред и сте само приятели, но с времето... ти се влюбваш. И какво става? Светът за теб се преобръща! Не знаем къде сме, не знаем кои сме, не знаем какво искаме и накъде вървим... толкова много неща не знаем, а искаме! И какво точно искаме? Отново не знаем. Може би искаме любов!? Да, това всеки го иска! Но какво е любовта? Просто чувство, нормално човешко чувство. Това е чувство, което те кара и мотивира да вършиш неща, които не би вършил в предишната част на живота си.

Ами сега? Какво да правя? – всеки си задава този въпрос. И какво получава в замяна – мълчание, защото никой не ти казва кое е правилно и кое не, никой не иска да се занимава с твоите чувства, настроения и проблеми, свързани с любовта! И да ви кажа - прави са, защото никой не може да поема отговорността да ви каже какво да правите, поне не в този случай. Вашe си е решението, само вие трябва да го вземете. Изборът си е изцяло твой – да премълчиш или да признаеш чувствата си! Ако решиш да премълчиш трябва да знаеш, че тя никога няма да разбере чувствата ти и ще съжаляваш един ден, че не си и казал какво чувстваш. При този избор душата ти никога няма да намери нужния покой! Ако пък й кажеш, то тя може да се отдръпне и всичко да се провали. Рискуваш да загубиш дори и приятелството си с това момиче. И в този момент какво се случава!? Започваш да си задаваш въпроси от сорта на “ Защо трябваше да се влюбвам? Какво се случи? Докога ще е така? Дали ще има край това чувство?“. И така дни наред прекарваш в мъки, страдание и терзания.

Знаете ли аз какво наравих? Ами отначало си мълчах и не споделях нищо, но по-късно осъзнах, че в крайна сметка няма какво да губя, а само мога да спечеля. Осъзнах, че ни е дадено сърце, за да чувстваме и уста, с която да изразяваме чувствата си. Така че просто бях искрен.

Наистина хубаво е да изпитваш любов. Наистина е хубаво и от отсрещната страна да ти отговарят със същото, но пък е ужасно, ако настъпи момент на раздяла, а ти чувстваш, че не можеш повече да живееш без този човек... Какво е да познаваш това чувство, наречено любов и да не можеш да го изпиташ вече? Какво е да си обичал така, че сега нищо и никой да не е в състояние да предизвика такова чувство у теб? Да, страшно е да не можеш да изпиташ онова, което някога ти е доставяло радост. Страшно е да се сетиш за нещо толкова хубаво, което сега забива хиляди игли в сърцето ти, само при най-беглия спомен. Спомен, който е отминал, но незабравен, спомен, останал някъде дълбоко в душата ти от твоят житейски опит. Опит, натрупан незнайно защо и незнайно с каква полза, който те кара да страдаш, да се затвориш в себе си, да загубиш смисъла на живота си... Тези спомени никога няма да можеш да изтриеш и заличиш. Тези, които един път заседнали там някъде в душата ти, непрекъснато я разяждат бавно, както морската вода разяжда корпусите на корабите. И като тях ти плаваш в безкрайния океан на живота, с единствената разлика, че няма нито бряг, нито ремонтна работилница, където да спреш. И ти никога, никога няма да можеш да поправиш обвивката на душата си, която е разядена от бекрайното море от спомени, от чувства, от противоречия, от болка и страдание...

И все пак, ако успееш да събереш сили и се отърсиш от спомените и чувствата си един ден, то сам разбираш, че нещо липсва, не е същото като преди. Не можеш да разбереш какво е, започваш да го търсиш, но не можеш да го намериш, защото не можеш да проумееш, че липсващата част си ти самият. Липсва точно онази част от теб, която те е карала да се чувстваш обичан, подкрепян, недосегаем...частта, която е показвала смисъла на живота ти...

И в крайна сметка какво е любовта, как се разпознава истинската любов, съществува ли вечна любов... Отговор на тези въпроси може всеки човек да намери вътре в себе си, в сърцето си, душата си, желанията си, чувствата си... Любовта може да се свърже с много неща от живота на човека. Тя може да се окаже щастливата надежда в живота на някой, може да се обвърже с мелодия нежна, която те кара да се вкопчиш в другия и да не искаш никога да се отделиш от него. Любовта са всички сбъднати мисли и сълзи чисти. От авторите знам, че любовта е капка на насладата във вечността. Красиво, нали! Защо ли обаче е не винаги така лесно да открием, почувстваме и запазим любовта си? Защото са нужни двама души, които изпитват силни чувства един към друг, които вярват във възможностите и силата на чувствата си и не искат никога да останат сами или да бъдат с друг. Рядко се среща такава любов, но по-важното е че все още я има и може да се почувства! Не познавам по-мощна сила от тази на любовта. За моето момиче бих направил всичко на света, абсолютно всичко... Любовта завладява до такава степен, че веднъж изпитана ти не искаш да я загубиш никога, ти се боиш да не я изгубиш, ти вярваш в нея и съсредоточаваш силите си в любовната връзка. За секунди това чувство преобръща целия ти свят без да пита и откриваш смисъла на живота си чрез нея. Горко и тежко на хората, които не изпитат това чувство до края на живота си или не намерят с кой да го споделят.

Един съвет от мен – изпитате ли подобно чувство – не го изпускайте, открийте се и си изкажете чувствата, каквото и да се случи и успеете ли да постигнете целта си, то никога не позволявайте на нищо и никой да Ви разделя! Никога не вярвайте повече на другите, отколкото на своя избранник и никога не му давайте повод да ревнува или да изпитва чувства различни от любовните. Така само бихте го наранили, а наранявате ли го, то значи не споделяте чувствата му и човека до Вас страда, макар и за кратко.

Съществува ли истинска любов? Да! Истинската любов е чиста, както чиста е водата, падаща от водопада. Тя е искрена, преплитаща се измежду чувства на две сродни души. Любовта не е само една дума – тя е свежест, вяра, надежда, нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада и т.н. Немислимо е да се изброи всичко, което обхваща най-великото чувство на света. Любовта е магия и попаднеш ли веднъж в нея, то много трудно можеш да излезеш. Кой ли би искал да излезе!? Любовта е нещо лично за всеки от нас. Това са собсвени чувства и интуиция. Сам трябва да решаваш в труден момент какво да направиш, защото никой не е в състояние да ти даде точен съвет. Никога не е късно да признаеш и почувстваш любовта – независимо дали си на 17 или 67 години. Разпознаеш ли това чувство никога не го оставяй да мине покрай теб. Бори се докрай за него и с всякакви средства. Винаги си заслужава! Любов е да обичаш и уважаваш себе си, да обичаш и уважаваш човека до теб и да изпитате насладата от това, че сте заедно. В любовта винаги е нужно грамотно да представяш мислите, чувствата, желанията си. За нея е необходимо да се работи всеки ден, всеки час, всяка секунда, а не да се страда, оплаква или чака! В любовта е важен подхода към другия у връзката като цяло; общуването как се организира; необходимо е да принизиш до минимум егото си и своенравието, ако е в голяма степен; много важен фактор се оказва и духа. Любовта е едно посвещение на другия и заявяването, че ще бъдеш честен с него! Винаги съм казвал, че най-важното за любовта е разбирателството, честността и вярата. Усъмниш ли се един ден в някое от тях настъпва истински хаос. Започваш да изпитваш недоверие и е напълно възможно да направиш някоя глупост, която да съсипе връзката ти. Много важни за връзката са утвърждаващите и убеждаващи думи и единствените и неповторими действия, доказващи какво изпитваш към човека отсреща и как го възприемаш!

Почувстваш ли любовта, то не я изпускай никога! Бори се до края за нея и не давай покой на душата си, докато не постигнеш желания резултат! Можеш да опиташ да познаеш кое е любовта ти по това, че времето сякаш спира да тече и се чувстваш щастлив, дори в тежки моменти! Успех на всички в любовта и дано всеки един от Вас успее да я почувства и разбере! Не изпускайте любовта, след като сте я намерили!!! Никога !!!

© Добри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Съществува ли истинска любов? Да! Истинската любов е чиста, както чиста е водата, падаща от водопада. Тя е искрена, преплитаща се измежду чувства на две сродни души. Любовта не е само една дума – тя е свежест, вяра, надежда, нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада и т.н. Немислимо е да се изброи всичко, което обхваща най-великото чувство на света."
    Да! Така е! Поздравления за есето!
    А за финала Браво!
    "Успех на всички в любовта и дано всеки един от Вас успее да я почувства и разбере! Не изпускайте любовта, след като сте я намерили!!! Никога !!!"
    И на теб ти пожелавам същото!


  • Колко искрено звучи завършека на твоето есе. И при теб да е така, Добромир. Та всеки един човек го заслужава... БРАВО.
  • Много всеобхватно и задълбочено есе, поздравления!
    "Почувстваш ли любовта, то не я изпускай никога! Бори се до края за нея и не давай покой на душата си, докато не постигнеш желания резултат! Можеш да опиташ да познаеш кое е любовта ти по това, че времето сякаш спира да тече и се чувстваш щастлив, дори в тежки моменти!" - и аз смятам така!
Предложения
: ??:??