19.07.2013 г., 22:15 ч.

Любовта 

  Есета
1085 0 0
2 мин за четене

Любовта

(Водещо чувство в живота)

 

Любовта е чувството завладяло света. Това чувство даряващо ни с толкова много щастие и същевременно с  адски много болка и сълзи. Казват, че човек среща истинската любов само веднъж в живота. Но за мен това не е точно така. Ако твърденията бяха верни ние нямаше да се лутаме в постоянно търсене на човека, които ще завладее мислите и сърцето ни! Да търсим човекът, които ще бъде причината за усмивката ни на сутринта. Човекът, които ще направи денят ни динамичен и интересен. Но както всяко едно хубаво нещо и това има своя край. Идва един период в които вече толкова добре се познавате, че сте наясно какво ще направи или каже вашата половинка. Това е и моментът, в който започват скандалите и караници за дребни и незначителни неща. Тук започва болката и горчивият вкус на сълзите. Да плачеш не означава че си слаб, а напротив, показва, че си способен да почувстваш и изживееш всичко със сърцето си. Заради нелепи грешки понякога губим хората до себе си, а после стоим и чакаме пред прага му като някое дете умиращо от студ да ни стопли отново онази усмивка, която толкова много обичаме.

Ето че и аз отново съм в плен на любовта, на онова чувство, което изгаря душата ми в непрекъснати желания за близостта на другия човек, на човека, които ще ме направи истински щастлива. Моята любов толкова силна и същевременно толкова невъзможна е тя. Заради една моя нелепа грешка изчезна като мираж в пустиня. Сега какво да направя, как просто ей така да я забравя? Аз просто искам да получа моя втори шанс да почувствам до себе си един истински човек. Човекът, който моето сърце до болка обича и за него на всичко готово е то. Знам, любовта е математика тя събира две сърца, а отговорът на задачата накрая е сълза. Всяка една мисъл за този човек кара всяка една част от тялото ми да настръхне и всички мои сетива са готови да почувстват близостта на тялото на устните на ръцете на въпросната личност. Но сега колкото и да се опитвам да си върна всичко изгубено е невъзможно. Късно е за извинения късно е дори за прошка да моля едно ми остава само сега да се боря за да си върна любовта. Ако се наложи ще стоя и ще чакам на нечии праг като дете умиращо от студ да ме стопли отново онзи огън на оная моя голям и неумираща любов. Някой ден ще осъзнаеш ти и ще ми повярваш може би колко много те обичам аз и ще имам възможност да те прегърна в тоз час. Няма гръб да ти обърна, този миг дълго чаках и аз, че да си тръгна точно тогаз.

Любовта е нашият най-добър учител тя ни показва какво е истинско щастие и в същото време какво е да изпитваш ужасна болка и въпреки всичко ние не спираме да се лутаме и да я търсим по безбройните пътища на този голям свят!!!

© Вили Бучкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??