Любовта е свято и красиво чувство, което всеки е изпитал или ще изпита някога. Тя е заспала у всеки един от нас и чака някой, който да дойде да я събуди и тя да разцъфне като най-красивата роза. В сивото ежедневие и живота, изпълнени с толкова много трудности, любовта ни кара да се усмихваме без причина на всичко, което се случва, дори и да е лошо. Тя е като нежна девойка с четка и боички в ръце, с които оцветява това сиво ежедневие. Изпълва хората с мечти и надежди, събужда сетивата им за всичко красиво и затваря очите им за всички недостатъци, дори и за смъртта. Когато са влюбени - хората не се нуждаят от нищо. Сред всички чувства, любовта е най-скъпото, защото ни помага да оцелеем, дава ни сили за живот. Дори и най-жестоките създания могат да обичат. Любовта дава топлина, способна да превърне леденото сърце в сноп парещи лъчи. Думите, породени от чиста обич, са неповторими, мили и нежни... Понякога тя значи и болка. Но всяко любовно разочарование ни прави по-мъдри и по-силни... И не само любовта между мъжа и жената прави живота пълноценен. Съществува и майчината обич, любовта между приятелите и близките. Всяка любов е различна и красива сама за себе си. Без нея не бихме били нищо. Тя ни помага да бъдем по-мили, по-добри, по-щастливи и по-силни. Любовта е по-силна дори и от смъртта. Учи ни да живеем и да изпитваме всичко това...