25.07.2007 г., 13:49 ч.
Любовта болка или щастие
1 мин за четене
Какво е любов? Къде е тя? Ще я открием ли някога?
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напротив, хвърляме се в нейните
обятия, готови на всичко.
Не е ли тя вълшебство или е стенещо проклятие?
Тя е прилив и отлив, а ние сме просто удавници, копнеещи капка обич, нежност и внимание.
И пак се мъчим да я отречем не е ли тя тази, която ни наранява, не е ли тя причината за празнотата в сърцата ни.
Тази, заради която не спим, обзети от мечти и копнежи.
Не! Тя е тази,заради която живеем.
Търсещи нея, копнеем.
Та нали всеки мечтае за своя герой,за своето щастие и за своя дом.
Всяка наша цел е свързана с нея - Любовта,та не е ли тя тази, която дава крила?
Караща те да си в неземно шастие,когато в своята душа усети онази топлина - обич и доброта.
А когато това стане, тя ти даде от своя опиат, наречена истинска любов, не си ли верен ти до гроб.
Вярваш, искаш и копнееш.
Това е тя, любовта - свобода, доброта и страст...
Нима не искаш ти от този дар да си господар?
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напротив, хвърляме се в нейните
обятия, готови на всичко.
Не е ли тя вълшебство или е стенещо проклятие?
Тя е прилив и отлив, а ние сме просто удавници, копнеещи капка обич, нежност и внимание.
И пак се мъчим да я отречем не е ли тя тази, която ни наранява, не е ли тя причината за празнотата в сърцата ни.
Тази, заради която не спим, обзети от мечти и копнежи.
Не! Тя е тази,заради която живеем.
Търсещи нея, копнеем.
Та нали всеки мечтае за своя герой,за своето щастие и за своя дом.
Всяка наша цел е свързана с нея - Любовта,та не е ли тя тази, която дава крила?
Караща те да си в неземно шастие,когато в своята душа усети онази топлина - обич и доброта.
А когато това стане, тя ти даде от своя опиат, наречена истинска любов, не си ли верен ти до гроб.
Вярваш, искаш и копнееш.
Това е тя, любовта - свобода, доброта и страст...
Нима не искаш ти от този дар да си господар?
© Росица Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
благодаря ти Вики пожеланията са взаимни
-
Пожелавам ти да усетиш в твоята душа онази топлина - обич и доброта, идващи от любовта!
-
Не мисля, че е проклятие това е най-хубавото нещо което може да ти се случи, а ако съвсем случайно я изгубиш, ще те боли, ще те боли много, но какво ще предпочиташ-да не те боли сега или изобщо да си имал любов. Пък то от любовта боли сладко бтв много хубаво есе
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
