Как да целуна отново тези устни, след като миришат на нея? Как да те докосвам и обичам както преди? Разби ми сърцето за един миг и сега искаш да се правя, че не е имало нищо ли? А ми беше казал, че аз ще се отдам на изкушението... С какво те заслужи тя? Къде толкова сгреших аз? Все въпроси без отговор... Не искам да съм втората цигулка... искам пак да съм твоето момиче... очакванията ми не бяха такива. Какво видя в нея, което ми липсва на мен? Едва ли някога ще получа всички тези отговори... Обичам те повече от живота си, а ти се държиш като дете... Толкова бързо ли забрави 4 години? Не мога да повярвам... Не те мислех за такова момче, но явно съм грешала... Не знаеш как се чувствам аз тук и колко ме нарани, нали? Всеки ден гледам с надежда телефона и чакам да се обадиш, но ти така и не звъниш... Казваш ми нещо мило, пращаш ме в Рая и после аз сама пропадам... Но ти не си вече долу, за да ме хванеш... Ти вече имаш нов живот с нея... Не искам да ти се пречкам. Изборът е изцяло твой, но не смятам, че тя ще може някога да те обикне като мен и че изобщо те заслужава... Всичко е в твои ръце... Имаше дори такава песен... Заслужава си да я чуеш! Дори и в най-страшните си кошмари не съм си представяла, че е възможно да се случи нещо подобно и то с теб. Ами как би се чувствал, ако беше на мое място, а? Дали би ме чакал най-търпеливо, както аз правя? Ами... да ти кажа... съмнявам се... вече не вярвам в нищо... не вярвам във теб... не вярвам, че ще се върнеш при мен, при положение, че тя е до теб! Би ли се унизил толкова, колкото аз... Би ли успял да разплачеш майка ми? Не разбирам какво толкова съм ти сторила?  Разби ми сърцето, а то ти принадлежеше. Беше ли се замислял над това? А след всичко, което ме караш да правя, не смяташ ли, че ме отчуждаваш от себе си и някой ден, когато искаш да си с мен... аз вече няма да искам. Колкото и да те обичам, с твоето поведение вече наистина сериозно се замислям, ако ме обичаш, както твърдиш: "Защо продължаваш да го правиш? Защо слагаш сол в разбитото ми сърце?" С всеки изминал ден въпросите стават все повече и повече, а отговори не получавам. Да ти кажа, вече започвам да свиквам с мисълта, че не ми звъниш... тя е номер 1 във твоя списък, нали? А както се казва в една поговорка: "Любовта е храм за двама, където място за трети няма". Не искам да съм този трети. Казваш ми, че ме обичаш, а нея - не! Спокойно - времето лекува, ще излекува раните ти, ще ти помогне да ме забравиш и да я обикнеш! Друго, освен щастие, не искам да ти пожелавам, защото си имаш всичко. Само знай, че безкрайно много съм те обичала, обичам те и ще те обичам завинаги...