Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги. Любовта започва с прегръдка, расте с целувка и завършва със сълзи.
  Любовта е най-скъпото човешко чувство, за нея човек би умрял, но може да живее истински щастлив. Затова любовта е нещо, което не може да бъде загубено, тя е вечна и не може да бъде купена с пари.
  Но ако любовта престане да съществува, светът ще стане по-лош, няма да бъде същия. Хората няма да се обичат и подкрепят, да живеят щастливо, да отглеждат децата си. Да ги научават да бъдат хора, да ги научат да обичат, да уважават и другите около тях, да не мислят само за себе си, да помагат на тези, които имат нужда от тях.
  Не винаги обаче това, което човек изпитва, е истинска любов. Лично на мен много пъти ми се е случвало да си мисля, че харесвам някого, но след време съм осъзнавала, че е само временно привличане и че когато опозная този човек, не всичко е така, както изглежда. Може да се получи обратното. Да си мислим, че този човек нищо не означава за нас, че можем без него, но когато го изгубим, осъзнаваме колко важен е бил той за нас.
  Любовта е една капка от наслада във вечността. Тя ни завладява и разумът ни вече не помага.Любовта ни управлява. Тя е най-мощната сила във живота ни, която може да те прати в рая, но понякога те наранява. Любовта няма време, тя не пита - просто идва и преобръща целия ти свят.
  Приятелството и любовта са най-стойностните неща, за които си струва да живеем. Те са смисълът на живота ни. Ако наистина има хора, на които можеш да разчиташ и човек, когото да обичаш и който да ти отвръща със същото, то значи, че си истински щастлив.