Границата между приятелството и любовта е твърде малка, за да се забележи на пръв поглед, нужна е само една крачка. Любовта е красивото чувство, което ни кара да летим, да се превъзнасяме, да се чувстваме красиви, полезни и желани. Любовта е сладкият закон, който всеки любящ човек може да наруши, знаейки, че това е грях, но какъв грях?! – простен. Нима е грешно да обичаш? Не, не е, чрез любовта всеки може да открие себе си. За жалост, не винаги любовта е вечна. Както ни дава свобода, така ни я и отнема само за един миг. Нужен е един месец, за да обикнеш човек, една година, за да спечелиш доверието му, но и един живот не стига, за да го забравиш, ако нишката се е скъсала безвъзвратно. Само времето е способно да разбере колко велика е любовта. Не знам дали животът е по-велик от смъртта, но любовта е по-силна и от двете... мъдри мисли, нали?! Някога  Вазов възкликва : „ На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които тя прави по-големи опустошения...”
  Докато в приятелството е друго, то може да бъде вечно, стига да намериш хората, с които да го споделиш, така че, когато всички други си отиват, приятелите да остават с теб до края. Бог не ни дава хората, които искаме. Той ни дава хората, от които имаме нужда – да ни нараняват, да ни изоставят, да се завръщат с още по-силна любов и да ни направят хората, които е предопределено да станем. Познати много, приятели малко. Тези думи може да звучат изтъркано, но не са случайни. Тези думи доказват много неща. Когато човек изпадне в някоя трудна ситуация, тогава разбира кои са му познати и кои приятели. На света има много злобни хора. Има и ще продължава да има, но само едно нещо може да се изправи срещу тях и това е истинското приятелство. Истинското приятелство не се крепи на услуги, истинското приятелство се крепи на доверие. „ Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно”  - велики думи на велик човек – Дейв Тайсън Джентри.
  Ако се чудите кое да изберете – Любов или Приятелство, недейте да избирате, а ги съчетайте, защото няма по-хубава комбинация от тази.
  И все пак, драги читатели, истинско щастие, поне на тази земя, няма. Жалко е, но е така. Всеки един човек се бори за нещо, което може да загуби само за секунда. Всеки един човек се труди и търси щастието във всяко цветче на цъфналите дръвчета, но един ден просто се обръща назад и вижда своята отминала младост. „ Какво става, когато той погледне напред ? " - ще ме попитате вие. Вижда, че щастие няма и продължава да го търси във вечността.
  Не съм песимист, но и не винаги гледам живота през розови очила. И все пак... не спирайте да обичате, защото „ ... любовта е неистовото желание да бъдеш неистово желан... "