10.04.2007 г., 0:53 ч.
Любовта или борбата
2 мин за четене
Живея мечтая и се боря, опитвам се да бъда повече от това, което мислят хората за мен. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредния човек на земята, който се ражда и умира... и съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, защото знам, че то съществува. Вярвам в себе си и въпреки препятствията, пред които ме изправя живота, се опитвам да запазя силния си дух... и продължавам да се боря.
В себе си крия толкова много любов, но се страхувам да я покажа, заради тази безкрайна борба за оцеляване и сбъдване на мечти. И въпреки, че наранявам хората, които обичам и уважавам, продължавам да се боря с цената на всичко, дори и с цената на любовта. Всички проблеми и трудности, през които преминах и през които продължавам да преминавам, ме накараха да нося тази фалшива маска, която с времето сякаш стана истинското ми лице. Лицето на безпощадна, брутална, амбициозна и озлобена кучка с тежък парфюм и желязна воля. А не бях такава и вътрешно в себе си знам, че не съм, но животът ме научи да бъда. Малко са хората, които познават истинското ми лице, малко са хората, които са спечелили доверието ми, малко са тези, пред които съм се показвала слаба. А всъщност съм... боли ме, както всеки човек. Боли ме, защото хората, които обичам, умират пред очите ми, хора, без които не мога да живея просто си тръгват, а тези, които остават с мен, ме предават. Това предателство, този страх от хората и тяхната злоба ме накара да изградя една стена между себе си и света, стена, която ми е трудно да прескоча. Всячески се опитвам да погледна на света с други очи, да не виждам вече тази стена, но не мога. Трудно е... Преди време виждах всичко по друг начин. Светът изглеждаше толкова красив и истински... но просто бях наивна. Доверието, което проявявах към всички ме направи такава, каквато съм сега. Довери се и ще те предадат, не се ли довериш предаваш себе си. Вярвах, че в целия свят живеят само любовта и добротата - тази част от живота, която аз познавах тогава. Но грешах. И макар да има любов и тя да е толкова близо до мен, лицемерието и лъжите се опитват всячески да я погубят. Но няма да го позволя... ще продължавам да се боря, да доказвам любовта си на хората, които обичам и въпреки суровата действителност, отново ще се науча да бъда себе си, но не онази оптимистка, наранявана от действителността, която я връхлита като цунами, а реалистката, която ще обича себе си преди всички други и ще продължава да се бори. Но този път борбата няма да е с цената на болката на хората, които обичам. Този път любовта и борбата ще вървят ръка за ръка и заедно ще ръководят трудния ми, но осеян със щастие живот! И когато се замисля за живота си, за всичко, което съм преживяла, виждам, че борбата просто ме е накарала да порасна, убила е детето, което бях преди. Но нищо и никои не може да убие детето вътре в мен, защото през неговите очи и в най-тъмната нощ виждам слънцето.
В себе си крия толкова много любов, но се страхувам да я покажа, заради тази безкрайна борба за оцеляване и сбъдване на мечти. И въпреки, че наранявам хората, които обичам и уважавам, продължавам да се боря с цената на всичко, дори и с цената на любовта. Всички проблеми и трудности, през които преминах и през които продължавам да преминавам, ме накараха да нося тази фалшива маска, която с времето сякаш стана истинското ми лице. Лицето на безпощадна, брутална, амбициозна и озлобена кучка с тежък парфюм и желязна воля. А не бях такава и вътрешно в себе си знам, че не съм, но животът ме научи да бъда. Малко са хората, които познават истинското ми лице, малко са хората, които са спечелили доверието ми, малко са тези, пред които съм се показвала слаба. А всъщност съм... боли ме, както всеки човек. Боли ме, защото хората, които обичам, умират пред очите ми, хора, без които не мога да живея просто си тръгват, а тези, които остават с мен, ме предават. Това предателство, този страх от хората и тяхната злоба ме накара да изградя една стена между себе си и света, стена, която ми е трудно да прескоча. Всячески се опитвам да погледна на света с други очи, да не виждам вече тази стена, но не мога. Трудно е... Преди време виждах всичко по друг начин. Светът изглеждаше толкова красив и истински... но просто бях наивна. Доверието, което проявявах към всички ме направи такава, каквато съм сега. Довери се и ще те предадат, не се ли довериш предаваш себе си. Вярвах, че в целия свят живеят само любовта и добротата - тази част от живота, която аз познавах тогава. Но грешах. И макар да има любов и тя да е толкова близо до мен, лицемерието и лъжите се опитват всячески да я погубят. Но няма да го позволя... ще продължавам да се боря, да доказвам любовта си на хората, които обичам и въпреки суровата действителност, отново ще се науча да бъда себе си, но не онази оптимистка, наранявана от действителността, която я връхлита като цунами, а реалистката, която ще обича себе си преди всички други и ще продължава да се бори. Но този път борбата няма да е с цената на болката на хората, които обичам. Този път любовта и борбата ще вървят ръка за ръка и заедно ще ръководят трудния ми, но осеян със щастие живот! И когато се замисля за живота си, за всичко, което съм преживяла, виждам, че борбата просто ме е накарала да порасна, убила е детето, което бях преди. Но нищо и никои не може да убие детето вътре в мен, защото през неговите очи и в най-тъмната нощ виждам слънцето.
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
това ме кефи мн
-
''Довери се и ще те предадат, не се ли довериш предаваш себе си. ''
За жалост е така, но не спирай да вярваш!Дерзай! -
Много е хубаво есето ти,имаш ясен изказ и това се харесва в този жанр,дълбоко е..Обаче защо не се замисли за едно заглавие, така ще му придадеш завършен облик,ще накараш хората да му обърнат внимание и да се замислят над него..Твое решение, но все пак мисля, че заглавието би доизразило напълно мислите ти
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
