16.03.2011 г., 22:41 ч.

Любовта като изпитание 

  Есета » Лични
7646 0 0
2 мин за четене

Любовта като изпитание

 

       За повечето случаи, в които усещаме онази пареща болка от ляво, виновницата е любовта. Онова чувство, което те кара да летиш и когато си най-високо, ти реже крилата. Онова чувство, за което даваш всичко и в един момент усещаш как си останал празен, не заради друго, а защото човекът срещу теб само алчно е грабел. Онова прекрасно чувство, което те кара да се смееш, а след време отмива дори усмивката от лицето ти. Това е любовта – любовта като изпитание.

       Всеки човек има нужда да го заболи, за да слезе на земята. До момента, в който не види белезите по тялото си, той не осъзнава колко е силен всъщност и колко много е преживял. Всеки ден животът ни поднася нови изненади, поставя ни нови препятствия, които сме длъжни да преодоляваме. Не, всъщност не сме! Имаме два избора – да рискуваме и да продължим смело напред или да се предадем и след време да се изгубим някъде там, в нищетата.  Животът е за силните! Любовта е за силните!

       Нека си представим, че любовта е поляна с пролетни цветя. Нима не е осеяна с камъчета, в които има шанс да се препънеш. Но дори камъчето да е само едно, то по законите на Мърфи, бъди сигурен, че ще се спънеш точно в него.  Въпросът е дали след това ще останеш да лежиш на земята или ще се усмихнеш  и ще продължиш напред.

       Любовта е огънят във водата. Любовта е светлината в тъмнината. Любовта е живота в смъртта. Любовта е онази загуба на време, която не искаш да загубиш. Любовта е онази борба, за която се налага да се бориш. Любовта е онази вяра, която вярваш, че ще остане завинаги в сърцето ти.

       Може би сега тя те е  обгърнала в огнената си  прегръдка. Може би сега ти разказва онези лъжливи истории за безрезервната вяра и любов. Може би те носи на ръце убеждавайки те, че винаги ще е така, но в един момент ще те пусне и ще тръгне да бяга, очаквайки да я последваш, да я преследваш. Ще очаква да се бориш за нея!

       Но знаете ли?! Тя не е толкова зла, колкото до тук Ви я описах! Не, не е толкова безсмислена и грешна! Тя е онази сламка, за която първо се хващаш, когато се давиш! Тя е мястото, където намираш отговорите на всичките си въпроси! Но първо открий нея, а след това задавай въпросите! Търси я! Търси я в сърцето си! Търси я в малките неща! Търси я... и все някога ще я намериш! Късмет!

 

16.03.2011г.  

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??