Краят не е ли ново начало?
Началото не е ли търсения край?
Тъмнина. Разруха. Плесен. Злост. Омраза. Отрицание. Студ. Като в гробница. И плоча обвита в бръшлян. Безличен, задушен, бездушен, груб камък. Пречупен, нагърчен - пропукан. Дълбоко, долу в пропастта, той стои и чака.
Сив ден, безмълвен ден. Тя ходеше и мълчеше. Отиваше да запали свещ, за да успокои гласовете. При кого се спираше? При плетениците. Плетениците в бръшляна. Там беше хладно и времето спираше. Това беше нейният рай. Събуваше се боса, събличаше роклята си, полагаше глава на студения камък и се оставяше да бъде завладяна от бръшляна. Той се оплиташе и стягаше, тя можеше да усети пулса му. На този, който беше захвърлен там. Свещта оставяше за накрая, като за сбогом.
Когато повече не можеше да понесе тежестта на бремето около нея, се изправяше и вече беше вечер. Настъпил беше моментът за сбогом. Фитилът биваше запален и восъкът бавно оголваше тялото му. Това й пестеше мисли и чувства. Бледа сянка и мъждукаща светлинка.
В ...