В световната литература една от най - употребяваните теми е тази за любовта. В
много случаи тя е искрата, която запалва огъня на живота, в други е причина на
смьрт. Любовта вдъхновява открития или пък избухването на войни. В българската
литература Елисавета Багряна е една от поетесите с извисена чувствителност и
темата за любовта присъства осезателно в нейното творчество. Любовта оправдава
ли бягството от дома? В стихотворението „Потомка” Елисавета Багряна по
своеобразен начин разкрива, че еднозначен отговор на този въпрос няма. В него се
преплитат различни философски категории - морал, грях, свобода, родова памет.
Дали любовта опрадава бягството от дома? Ако разглеждаме дома като символ на
родовата памет, на собствената ни идентификация, ние може би не бихме могли да
избягаме. Защото, според Багряна, тази памет се наследява с кръвта на човека. Но
с тази памет се наследява и непокорството, бунта. Тъмнооката прабаба е избягала,
следвайки своята забранена любов. Точно това е може би причината, която би
предизвикала едно бягство. От една страна – любов, силни чувства, изгарящи
страсти и от друга страна - ограничения, традиции, семейни закони. Дали човек ще
послуша разума си и ще се подчини на общоприетите принципи и морални закони или
ще последва поривите на сърцето си, зависи от душевността, чувствителността,
емоциалността на личността. Защото бягството от дома започва с едно непокорство,
един младежки бунт, но продължава с многобройни битки, които всеки сам трябва да
прецени дали иска да води. Любовта би оправдала бягството от дома, ако чрез него
човек търси начин да бъде верен на себе си, да следва собствения си емоционален
свят, да има свободата да избира. Понякога обаче бягството от оковите на дома,
води до оковите на любовта.