Средновековието е епоха на парадокси и на една крайна, напрегната духовност. В тази дълговековна култура се смесват в причудливо единство много различни категории, без да си пречат или да са антиподи.  Смисълът на всяко понятие свободно прелива в неговата пълна противоположност. Често са взаимозаменяеми живот и смърт, свобода и несвобода, любов и омраза.

Любовта -  онова нежно чувство на топлина което ни крепи и в наи-трудния момент, помага ни да преодолеем и наи-големите перипети. В онова средновековно изтрадало общество, подложено на страх, бедност и воини,

подложено на болести, мъчения и безкраиен труд за семеиството, любовта е единствената опора,  караща отчаиващото се население да не сломи глава и да продължава напред.В тежкия кръгозор на средновековния селянин любовта е единствената надежда за по-добър живот. Но какъв ебил истинския свят на средновековният човек? Какви са били изпитанията му? През Срдновековието хората се опирали на любовта в трудните моменти, тя е била тяхната опора да оцелеят. ”Любов е да дадеш на някого възможността да те унищожи, вярвайки че той няма да го направи.”

Цялата природа за средновековния човек е избор на символи, чрез които видимите неща разказват за невидимите. Или както казва големия средновековен мислител АЛАн Лилски  „Всички творения на света са за нас като книга, картина и огледало.

Рицарската култура показва точно как любовта помага на хората през средновековието да оцелеят.  В рицарският идеал за живота особен акцент пада главно на лишенията и въздържанието. Основни мотиви на куртоазната рицарска литература са: любовта, Дамата на сърцето, героизъм и подвизи в името на любовта, страдание за любовта, гибелна опасност заради Дамата на сърцето. Мъжката любов в рицарските романи се изразява чрез романтичния героизъм и порива на сърцето - тя е в действието и подвига, както и в страдащата душа на влюбения мъж. За  средновековния рицар любовта е една неделима част от него, той се бори за Дамата на сърцето  си.

Съществуват множество легенди за рицарите от средновековието, но романтичната легенда за невъзможната любов между Тристан и Изолда е една от наи-впечатляващите любовни истории и до днес.

Всеки обича хубавите любовни истории. Любовта движи света да се върти и ако се случи да паднеш трябва бързо да станеш и пак да скочиш във въртележката, докато тя не спре. Това е,  което се случва и в любовната им история. Заради враждата между кралствата двамата влюбени не могат да бъдат заедно и така една чиста, истинска любов е разрушена от тъмните сили на кралската политика. И както казват мъдреците:  „По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал". Тази невъзможна любов, извървяла дългия път на времето, стигнала до нас, ни кара да разберем, че любовта е осмисляла живота през средновековието, тя осмисля живота ни и днес.

Средновековието пълно с важни трансформативни ппоцеси, разградили отвътре структурата на феодалната държава ни спуска в дълбоките дебри на любовта и ни показва романтичната страна на миналото. В тежкия социален бит любовта спасява средновековния жител от собствените му препятствия, тя го кара да поеме нови, по-големи изпитания  за една  по-добра кауза. „Романтиците са тези, който дават облик на света.” с тази максима навярно са живяли хората от Средновековието.