Любовта - красивата снежна кралица методично се стича като прозрачна капка по  ледената висулка на живота. Стига до изтъняващия му край и бавно замръзва, удължавайки я с една заледена капчица любов.

И така сигурно, бавно и методично Бог затопля с дъха си пухкавия сняг по покривите...

Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на живота, удължават се... удължават... очаквайки с безнадеждна сигурност деня, когато Слънцето или топлия Вятър, или дъха на Бог ще ги разтопят и превърнат в преживяна приказна зимна любов...

И когато потъват в жадното за ласки тяло на земята, ще разказват в безвремието на вечната им прегръдка, за началния миг, когато са били съвършени снежинки, танцувайки грациозно валса на любовта.

Ще нашепват безмълвно за началото, когато са омагьосали Вселената със силата на чувствата си и са трупали нереално-приказни спомени по клоните на дърветата, по покривите, по улиците и тротоарите...

И как Светът удивен се е събудил една сутрин, възхищавайки се на тяхната безгранична любов...

А после с тъга ще си спомнят как именно този възхитен Свят се втурнал да почиства себе си от тях...

И те плакали, докато ги смачквал, изгребвал и трупал на купчини изцапан вледенен страх от наближаващия край...

Важно ли е, че са съвършени - те, безплътните снежинки любов, са обсебващи и всеотдайни - толкова обсебващи и толкова всеотдайни, че затрупват.

И Светът се отказва от тях. Той иска да бъде един спокоен Свят. Да не нарушава своето важно ежедневие. Да не променя навиците си.

И неговият възторг от снежинките се превръща в досада. И... ги игнорира...

Тогава болката трансформира съвършенната им форма и ги превръща в също толкова иделни прозрачни ледени капчици вода, които бавно и методично се стичат по замръзналите висулки на живота, моделират ги с тъгата си и създават причудливо прекрасни вертикални пътеки светлина към истинските измерения на любовта...

Замръзват във времето и утоляват жадата за обич на земята в последния си миг. Щастливи от преживяните чувства и изпълнили желанието на своя създател да сътворят нов живот, те се сливат със земята в прегръдка - завинаги.

И от тяхната любов разцъфтяват кокичета...

Подават крехките си изумрудени стъбълца през снега, усмихват се свенливо и ни вдъхват надежда с искрящо белите си цветчета - нежните деца на Снежна кралица...