Магията на словото

Словото е може би най-невероятното и уникално „изобретение” на човешкия род. Появата му улеснява контактите, придава цивилизованост на обществото, развива го – ако не беше то последващите етапи на усъвършенстване на Homo Sapiens може би нямаше да се случат.

Словото присъства в човешкия живот от най-ранна възраст, първоначално детето привиква с думите от говора на родителите си, после прави опити да им подражава, а след това идва моментът, когато порасналото дете само изразява мислите си. Това преминаване през отделните етапи на познанство с езика е не само еволюция за отделния растящ човек, а и на способността му да се изразява, следователно и на словото, на езика, защото всеки човек в живота си създава поне една нова дума. Може тя да е безсмислена, да бъде бързо забравена или да предизвика само смях – няма значение! Незнаен хроникьор я е запазил в неписаната история на словото.

Магичността на словото се крие  в неговата разнообразност, възможностите, които дава на хората. Да, може да се спори, че езикът на математиката или химията е много по-универсален, докато литературният е различен за всяка държава, но може ли да се сравни разнообразието им? Словото е като римският бог Янус, двуликият, в него се крият много противоположности. Или, ако гледаме всяка двойка антоними поотделно, можем да кажем, че е най-многоликото, най-разнообразното същество на земята. Същество е, защото като всеки жив организъм и то се развива и променя и това е вълшебство, защото не е привично на неодушевените, дори нематериални неща да извършват процесите растеж и еволюция. Магическо е развитието на езиците от първоначалното им поява до днес. То е наложено от хората, но все пак в по-голямата си част е несъзнателно и се извършва тайно, постепенно, почти незабелязано, а потайността е характерна за фантастичните, магически явления.

            Колкото и невероятна да е еволюцията на езика, още по-вълшебно е въздействието му върху хората. Повечето велики мъдреци на Античността са били чудесни ковачи на словото,  обаятелни оратори. Най-яркият пример за това е Платон, чиито „Диалози” и досега са освен източник на мъдрост и образец за прекрасно владеене на изкуството на словото.

            Във вълшебните свойства на умело подбраните думи се крие и огромното въздействие на „История сляванобългарска”. Тя е не само скъпа реликва като първа наша писана история, но и показва как магията на словото е способна да събуди и вдъхнови цял народ. Словесният фокусник Паисий събужда съвестта и разпалва гордостта на нашия народ, показва му пътя към национално самосъзнание, което отново ни убеждава в силата на думите.

Поезия. Това е едно от първите неща, които изникват в ума ми, когато чуя „магията на словото”, тя е най-яркото и въздействащо проявление на езиковите вълшебства. Кой може да оспори невероятната нежност в поезията на бургаските поети – Фотев, Недялко Йорданов, Петя? Кой може да оспори красотата в този единствен стих – „Господи, колко си хубава!”, преливащ от най-необяснимото чувство – любовта? Стиховете на Фотев са неповторими, от тях струи копнеж – по морето, по Бургас („На морска улица бургаска, / и капитанска, и рибарска...”, по любимата и по самата любов. Творбите на най-бургаския поет са толкова въздействащи и пленителни, и не само за нас, бургазлиите, че дори извикват в съзнанието на надарени хора подходяща мелодия – колко още да търсим магия?

            Вълшебството на думите най-лесно се открива в любовната лирика, защото тя е най-вълнуваща, най-нежна и най-близка до сърцето на читателя и изследователя. Могат ли да се намерят по-подходящи думи за любовта от онези, изречени от Недялко Йорданов? Къде са? Нима ще ми кажете, че има нещо по-красиво, но и по-проникновено, възхитително от „Любов”, „Не остарявай, любов”, „Не умирай, любов”... Колкото и сантиментални и тъжни да са, тези стихове са по-въздействащи вероятно и от най-прекрасното описание на Чувството любов.

                        Обичам те... Внезапно... Невъзможно.

                        Моментно. Еднократно. И безчетно.

                        Обичам те. Църковно. И безбожно.

                        Невероятно. И хилядолетно.

                                                                                  (”Обичам те”, Недялко Йорданов)

 Противоречиви, неподвластни на нищо, излъчващи свобода и дух стихове – това е наистина магия, опасно заклинание, обричащо чулите го на прекрасни преживявания, на по-широк светоглед и по-чувствителна душа. И всичко това само със силата, въздействието, вълшебството на думите. На словото.

            Какво щяхме да правим, ако словото не съществуваше? Щяхме ли още да сме на жестомимичен език, както в далечното минало? Нямаше да има велики писатели, романи, нито песни, нито театър, нито дори политика. Дори това есе нямаше да бъде написано, защото едва ли човек може да разсъждава, ако не може да обгърне с думи това, което го интересува. Словото е като вълшебна пръчица – с него може да нараниш, но и да погалиш; да порицаеш, но и да поощриш; да водиш война и да сключиш мир...

            Няма нужда да търсим някъде дълбоко из словото магия. Тя е в образите, в умението да ги изградиш, да ги внушиш. Това става само с думи, оставете заблудите на киното. Магията е в това, когато прочетеш описанието на течащо поточе, да чуеш ромона му, да се почувстваш там. Словото е най-големият дар на хората и ние, оценяващите го, трябва да се постараем да убедим останалите в силата му точно чрез силата му.

P.S. Това есе спечели първа поощрителна награда на конкурса "Магията на словото" 2009 ;)