Майка на 17 години
Самотно ми е. Мисля за себе си и ми става студено. Правя своята ретроспекция. Продадох душата си - замених я за плътската жажда и удовлетворяване на порочните сетива. Продадох и сърцето си, за да не се влюбя никога вече. Опитах от всичката отрова, с която ме гощаваше животът. Времето разрушаваше всичко и никой не може днес да запълни празнините, останали от някога. Млада и невинна, но твърдо решена да не пропусна да опитам от нещо, яростно заграбвах с пълни шепи - безсънни нощи, напудрен смях, сарказъм, алена вълшебност, енигма и съблазън. Харесваше ми да съм бунтарка и да се присмивам на чуждата болка, докато не срещнах своята... Беше ми хубаво и с теб. Ти ми даваше надежда. Аз ненавиждам надеждата. Мразя я. А ти ме остави в обятията и. Имах всичко - хубави сини очи, приятели, уважение и теб. Чувствах се като кралица на своя трон. Докато един ден, както си играех със съдбата, животът ми каза ‘'шах и мат''. Прозорецът с трясък се разчупи и звъннаха в сърцето ми стъкл ...