1.03.2006 г., 23:37 ч.

Малка нощна приказка 

  Есета
1673 0 1
1 мин за четене
                                        Малка нощна приказка

                                   Само миг безсмислено въртене...


     Аз пак съм тук.И приказката ми е също както вчеращната.Но нямам сили да си измисля друга.
     Гори нощното безразличие от смут.Тъмнината не успя да скрие и тази картина.Не успя да измие кръвта от снега,не успя да покрие безжизненото тяло...
     Лежеше гола в пущинак една разбита мечта,превърната в разочарование.Не само мечта,а като че ли смисалът на един живот.И Животът сега я отминаваше...Заобикаляше кървавите петна и докато се оглеждаше в нея бавно се отдалечаваше.Празен и вече безличен.Вече безсмислен.Виждаше на снега себе си.Или поне онази щастлива и красива част,която вече беше мъртва.Не само детското,а и невинното.Не само миналото,а и част от бъдещето.Къде отиваше?Протягаше кокалести пръсти към мечтата и с насълзени очи се опитваше да спаси поне частица от нея,поне спомена.
     Животът продължи...Обърна се мълчалив и безцелен и махна с ръка.Нима провалът му не бе поредния!? И докато крачките му затъваха все по-бързи в преспите,зениците му започнаха да замръзват,после устните...и пръстите едва затреперели,в един момент останаха безжизнени.Сякаш за миг се появиха бръчки по лицето и косите побеляха.И изчезваше бавно в него онази искра,докато се отдалечаваше.Изчезваше животът...
      Но сякаш само след миг,след минути,жувотът отново вървеше по същите улици,но вече прегърбен и немощен.Тогава той видя онази светлина...и се забърза.Светлината от уличната лампа,която осветяваше умрялата мечта.Дори след толкова години червените капки кръв,бяха все тъй ярки,сякаш токущо бе разрушена.Уж беше я отминал!Нима е друга тя?Или беше се въртял във кръг безсмислен!Сега се стапяше последната искра.И тои не издържа...Прегърна голото и тяло,останало отдавна без душа.Притисна в себе си,онова което бе умряло толкова отдавна,но бе останало във сивия бетонен свят.
      Сега последни удари отекваха в живота.Изтичаше последния му миг.Накрая върна се в самото си начало и осъзна,че винаги пред него бил е този лик...изкривен от студ и ужас,а някога така красив.Сега изпълваше го само с тежест.И той заспа до нея,щом приключи звезния му път.Сякаш само миг безсмислено въртене.

                                                                                  6.12.05г.

© Рени Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??