,,Малките неща са безкрайни по своята значимост’’
Събуждаме се сутрин, намирайки сили за новия ден, често пъти мислейки за щастието. Започваме деня си кога с усмивка, кога - не, бързаме, падаме, ставаме и пак продължаваме, понякога дори незнаещи защо. Нямаме миг покой, миг почивка в това забързано ежедневие. Миг, в който да погледнем себе си, живота си, това, което сме постигнали и пропуснали. Миг, в който да потърсим значимите неща в живота и да ги оценим. Но, идва момент, в който трябва да отворим очите си...
Какво ни прави щастливи? Как изглеждаме, парите, които имаме, или хората, които познаваме? Слава, власт или постижения? Но, ако всичко това не ни прави щастливи - кое? Аз мисля, че това е любовта. И тази любов може да бъде от момче или момиче, място или начин на живот, или дори от онези малки моменти, безкрайни по своята значимост. Онези малки, сладки мигове, които ежедневно подминаваме, но дори за секунди от деня са стоплили сърцата ни, докоснали са се до душите ни и са предизвикали една истинска усмивка. И всъщност кои са тези малки нeща, които ни правят щастливи? Те са всичко, от което е изграден животът ни - една искрена усмивка от любимия човек, топла прегръдка от приятел, разбиране на радостите и болките, едно ,,Обичам те!'' или човек, с когото си щастлив дори, когато мълчите. В днешно време ще си помислите - на кого му е притрябвала усмивка? Кой обръща внимание на думите днес? Та тези неща за някои хора вече нямат значение... Но аз знам. Аз имам нужда от усмивка. Все още често пъти се заглеждам в лицата на хората, с които се разминавам на улицата, търся тяхното щастие и се питам дали моята усмивка би ги направила щастливи?Дали, ако се засмея на нещо незначително, бих предизвикала смях у някой, който носи болка в душата си? Забелязали ли сте как двойка влюбени на улицата, механично ви карат да се усмихнете? Не знам... може би не, това е нещо малко, нещо незабележимо...
Наскоро прекарах един ден сред природата, в гората. Ако трябва да съм честна, опитах се да се вгледам дълбоко около себе си. Взирах се в дърветата, в клоните им, заскрежени като в приказките, вслушах се в песента на птичките, загледах се в усмивките на малчуганите, които срещнах по пътя, видях тяхната искрена радост, тогава погледнах небето - синьо и ясно, както ми се иска да беше сърцето ми. Замислих се за всички тези съвършено прости и малки неща, на които бях обърнала внимание този ден, разбрах колко са значими и как често не ги забелязваме.
Точно тези малки моменти събудиха сърцето ми. Почувствах се жива, не заради биологичната аномалия наречена ЖИВОТ, а заради човешкия дефект, наречен липса на речниково богатство - защото нямам думи да опиша момента... Отворих очите си!...
Свързани произведения
Коментари
-
Мила,радвам се,че ти харесва и,че си успяла да намериш нещо за себе си
В това наше ежедневие,с компютри и училище,забързани...не остава време човек малко да си помисли,да проведе един разговор със себе си-и къде ако не някъде извън цялата градска лудница може да се случи това!Пак благодаря! -
Открих част от себе си в есето ти-и като начин на разсъждение,и като поглед към света.И аз самата си задавам подобни въпроси именно,когато съм из природата,където е тихо и сякаш усмихващо се...
Наистина харесвам есето,изпълнено е с много оптимизъм и е адски въздействащо!(Харесвам много и поезията ти,но ще се радвам да виждам още есета ) -
Leni` (Милена ) благодаря много!
-
Прекрасно е! И ако повече хора се научат да забелязват и да се радват на малките неща в живота, света ще е по красив Поздравления!
-
много ви благодаря!надявам се наистина да ви харесва!
-
ЕЙЙ!!!Мила моя,твоето есе е много истинско и наистина те олицетворява!Много те обичкам,продължавай да пишеш ,защото ти го можеш!
-
Страхотно е!!!Едно от най-хубавите неща които съм чела супер въздействащо и силно!!!Обичам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
