Събуждаме се сутрин, намирайки сили за новия ден, често пъти мислейки за щастието. Започваме деня си кога с усмивка, кога - не, бързаме, падаме, ставаме и пак продължаваме, понякога дори незнаещи защо. Нямаме миг покой, миг почивка в това забързано ежедневие. Миг, в който да погледнем себе си, живота си, това, което сме постигнали и пропуснали. Миг, в който да потърсим значимите неща в живота и да ги оценим. Но, идва момент, в който трябва да отворим очите си...
Какво ни прави щастливи? Как изглеждаме, парите, които имаме, или хората, които познаваме? Слава, власт или постижения? Но, ако всичко това не ни прави щастливи - кое? Аз мисля, че това е любовта. И тази любов може да бъде от момче или момиче, място или начин на живот, или дори от онези малки моменти, безкрайни по своята значимост. Онези малки, сладки мигове, които ежедневно подминаваме, но дори за секунди от деня са стоплили сърцата ни, докоснали са се до душите ни и са предизвикали една истинска усмивка. И всъщност кои са тез ...