Седя пред белия екран и чакам. От снощи няма интернет. Пак спря. За нещо си. Сигурно някоя авария по трасето. И се ядосвам. Свикнах с него, а сега го няма. Дори и нощем, като се събудя ставам и отивам там-в необятното. Ровя се с часове и все намирам интересни неща. Сега се връщам назад във времето и се сещам за отдавна минали неща. Например за това как преди много години татко донесе един черно-бял телевизор. Тогава живеехме на село. В нашата махала бяхме много деца. По цял ден тичахме из прахоляците и гонехме една топка. Но ни беше хубаво и интересно. Вечер до късно майките ни се провикваха от дворовете и едва ни прибираха. Не се случваше нищо необикновено. Всеки ден си беше все така. Един ден обаче моят татко донесе телевизор! А в махалата нямаше друг. Почувствах се много горда. И как не, това си беше цяло събитие. В село, някъде край границата-телевизор! Новото чудо на техниката беше дошло и при нас. И пак беше весело, само че у нас. Всички се събирахме вечер, за да гледаме Динко Пружинко. Цяла атракция си беше. После се появиха и други черно-бели телевизори. Години по-късно, някой реши, че за 700-800 ученика не си заслужава да има гимназия и я затвориха. Повечето народ от село се юрна към градовете. Почти никой, оттогава още не се е върнал. Селото опустя, макар че сега му казват град, то е 3-4 пъти по-малко от тогава. Е да, вече всички имат цветни телевизори, а и компютърчета се срещат, но ги няма хората. В училището останаха по 7-9 деца в клас и скоро ще го затворят съвсем. Новата четириетажна сграда с парно ще стане разширен дом на онези нощни птици, които сега населяват старото училище. Разрухата ще обхване и центъра. Махалите вече са почти безлюдни. Няма ги стадата, които сутрин минаваха по улицата на път към гората. Няма го крясъка на кокошките, които съобщаваха, че са снесли. Няма ги баба и дядо, и другите отсреща, и тези до тях... Има само скитащи кучета. Много. Стопаните им са станали жители на Оня свят и сега няма кой да се грижи за тях. И влечуги в изоставените дворове. Когато все пак отивам по тези места винаги си имам едно на ум и гледам къде стъпвам. А иначе и там има интернет. Скоро ще пуснат и моя. Ей сега ще звънна на операторите.