Представата, че заслужавам повече, отколкото получавам, е тежко заболяване. То е пандемия. (Човечеството никога не е било здраве. И човечеството никога няма да бъде здраве).

Психагогията приема, че болестта е същностната реалност на света. Но психагогията не желае да се спаси от тази реалност, както това се опитва да направи будизмът, а разбира света като своя живителна среда за съществуване.

Психагогът е паразит. Той се чувства добре в болното тяло и съзнава, че друго тяло, освен болното тяло, не съществува. И ако самото тяло си въобразява, че е здраво, докато не бъде засегнато от паразита, то психагогията е уверена, че паразитът се появява не като причина, а като най-характерната последица на болестта. Единственото "здраво" нещо на болното тяло е способността му да поддържа болестта си, така че да не умре, или да не оздравее.

Мирянинът е съставната градивна единица в болното тяло на света. За да не изгуби своя статут на единица (и за да не се осъзнае като нула) мирянинът "вярва" в трите велики илюзии на мирянството: морала, медицината (психотерапията) и труда. Тези илюзии позволяват на обикновения човек да более при пълен успех.

Съзнанието, че получавам повече, отколкото заслужавам, е един от най-сложните за осъществяване маньоври на психагогията. Даже добре владеещите изкуството на промяната и въздействието не винаги превъзмогват редовата нагласа за недооцененост или пък - мирянския идеал за равенство. Много стратегическа сила се иска, за да опазиш съзнанието, че си паразит.

Всички илюзии изпадат от човешката душа, когато духът приеме, че идеалите не са нищо друго, освен опит да се компенсира царицата на света - неудовлетвореността. В същото време идеалите винаги се оказват опит, който наместо да компенсира, подбужда неудовлетвореност.

Психагогията не бяга от неудовлетвореността, а счупва отношението си към нея. Тя учи да не очакваш благодарност и да не вменяваш благодарност, да не търсиш да вземаш, защото си дал (а най-често уж си дал) и да не откриваш несправедливостта зад всеки ъгъл. Паразитите не са всички отвън, паразитът си ти!

Неудовлетвореността, която се лее от очите и душите на обикновените хора, е способна да научи психагога на всичко. И най-вече - да му покаже пътя към психагогическата деятелност.

Да не бягаш от социалното, но и да не стоиш социален в него; да не се вайкаш, а да черпиш сили от вайкането наоколо; да не претендираш задължения, а да подтикваш всички сами да се задължават; да поемаш отговорности изневиделица и да се освобождаваш от отговорности с лекота; да нямаш мисли, които да те оправдават, а да носиш вина, която на всеки ще му е неудобно да ти вмени; да си паразит - винаги скрит, за да може да провеждаш стратегията си и винаги явен, за да объркваш и предизвикваш - е дарствената маневра.