ГХП ”Св. св. Кирил и Методий” Пловдив

Матрицата

(философско есе)

     Какво е Матрицата? Контрол. Контрол над мисленето, контрол над ценностите, контрол над живота. Преди 8 години бе създаден игрален филм, от който е взаимствано и името на тази теория, която колкото и нереално да звучи на пръв поглед, е твърде вероятно да се окаже истинска заради аспектите, които засяга.

    The Matrix е филм, представящ света като изкуствено създадена илюзия, която контролира хората и им създава нереални представи за това, което всъщност са те. А всъщност те са източник на енергия за създадените от тях машини в изкуствен интелект, които ги държат в капана на програмирания от тях свят.

   Сега погледнете нашия свят. Съществува ли контролът в него? Въпросът е реторичен, а всъщност целта на това есе е да докаже източниците за контрол. Какво е нещото, което постепенно се превръща в най-важното нещо на този свят? Живота!? Свободата!? Не. Парите  са „най-важното” нещо  за този свят. Парите са изкуствено създаден начин на контрол над човешките действия и мислене. Това е нещо, което пречи от хилядолетия за развитието на света и ще пречи, докато всеки не осъзнае, че това не е ценност, а илюзия. А докато Матрицата съществува, е почти невъзможно светът да бъде свободен. Самата парична система е устроена така, че да създава недостиг, а създателите ù имат за цел да притежават нещо, над което само притежателят му има право да ръководи, а именно  живота. Животът е най-важното нещо в цялата човешка ценностна система. От хиляди години философите търсят „истината” и възможността да са я открили е огромна. Всъщност какво са открили те? Открили са всичко това, което познаваме. Открили са, че всичко има логика. Вижте цялостното развитие на света от пещерата до днес. Всяко едно откритие е създадено посредством размишление и опити над това, което съществува. В света същетвуват толкова много неоткрити неща, но въпросът е как да ги открием. Единственото логично нещо е като ги търсим. Къде е Матрицата тук? За да контролираш света, трябва да му създадеш граници, трябва да им внушиш на хората, че са машини, че са просто „пътници, наслаждаващи се на приключението, наречено живот”. Така те използват това, което имат, това, което познават, или по-скоро това, което им е казано, че съществува. По този начин те приемат това като безпрекословна истина и отхвърлят всичко различно.

    Религията е в основата на този „Световен ред”. Заради различните религии в света са избити милиони „в името на единствения БОГ”. А всъщност това, което проповядват повечето религии, е свобода на човека и неприкосновеност на живота. Да имаш власт над всеки и над всичко, да си неприкосновен пред закона, а всъщност тази власт да ти е дарена „от небесата, от всевиждащия и всемогъщ Бог”. Това е най-древната лъжа или по-скоро манипулация в историята на света. Християнството е „построено” от десетки древни религии, почитащи Слънцето като божество. Но тогава защо това не се приема като факт, а като „смешна измислица на болни мозъци, целящи да станат известни”? Просто контролът е построен по изключителен начин. Представете си милиони хора, контролирани от илюзията „че има Бог и Дявол”, че те „ще бъдат спасени или ще горят в Ада”. Страхът е в основата на религията и макар и прекалено изкуствен, той  владее умовете на „вярващите”. Колко са философите, казали ”Това е лъжа!”? А колко от тях са останали живи след като са го казали? Никои. Какво те знаят повече от „обикновения човек”, за да имат смелостта да отхвърлят религията? Всеки един философ започва от едно и също място. Задава си въпроси за битието и за истината за всяко едно нещо и стига до някои отговори. Но какво се оказва след като е получил това, което е търсил? Има несъответствия с това, което следва логически да е света и това, което се разпорстранява и приема за „истинския, сътворен от Бог свят”. Не случайно всеки философ полага на съмнение всичко. А религията е най-лесна за разгадаване за един логично мислещ човек. Контролът над незнанието на хората е ръководен от хора, който също не знаят нищо ”отвъд границите на познатото”, но те знаят каква сила може да представлява „истината” и използват измислена такава в своя полза. Светът бърка етиката, логиката, правото и философията с религията. А всъщност къде е разликата? Разиката е в това, че философията казва „Аз знам, че нищо не знам”, а религията „Аз знам всичко, аз съм твоят създател и имам власт над теб”. Философията се позовава на ограничеността, а религията на ограничеността.

    Но не само религията е част от Матрицата. Самото общество създава контрол под формата на самоконтрол. Чрез създадените от религията идеали и норми на поведение, които са целящи да създадат у човека мислене, че той е „овца”, а „бог” е  „овчарят”. Това означава, че всеки, който се държи различно от определените „правила” („овца, която пасе трева, размножава се и дава вълна и мляко”) е враг на човечеството. А всъщност еднаквото не съществува. Нищо в природата не е еднакво. Но тогава  защо ние да сме еднакви? Отговорът е логичен. Това е атака срещу мислещите хора с цел да ги откаже от идеалите и принципите им или в краен случай да ги унищожи. На това се основава и идеята за арийска раса, социализма, и каквото и друго общество на еднаквостта се сетите. Правото ни на избор ни прави различни, но и това право е основна цел за атака на този „иначе толкова справедлив и добър Бог”, наречен религия. Напълно програмираното общество е най-лесноконтролируемо, но за съжаление на тези „богове” винаги е имало хора, които да се възпротивят на тази система. Всъщност няколкото хиляди, дръзнали да се усъмнят, са променили живота на милярди хора, живеещи в „мъглата на незнанието и на изкуственото”. Между най-простото изобретение, като вилицата например, и най-сложнто, например компютъра, няма огромна разлика, но от най-простото такова, до илюзията, че „бог ще помилва душата ми” стои огромна бездна, а именно бездната на заблудата.

   Контролът е навсякъде в нашия свят – медии, правителство, образование и още много сфери на нашият живот. Но този контрол може да бъде унищожен, не от „роби, недоволни от господаря си”, не от „гладни овце, нападащи овчаря си”, а от това, което е в човек – безкрайността на човешките възможности. Не можеш да се приемаш за овца, след като не си такава, глупаво е да работиш за нещо, в което няма никаква логика и е  изключено да вярваш на някой, който ти казва какво си. В филма „Матрицата” човечеството се освобождава от този контрол, но и разбира какво е довело до него. Най-подходящият финал за всичко дотук се формулира в едно обръщение на главния герой Нео към машините, контролиращи Матрицата. То гласи: ”Зная, че сте някъде там. Вече мога да ви усещам. Зная, че ви е страх. Страх ви е от нас. Страх ви е от промяната. Аз не знам какво е бъдещето. Не съм дошъл, за да ви кажа как ще свърши това. Дойдох, за да ви кажа как ще започне. Ще затворя този телефон и ще покажа на тези хора това, което не искат да видят. Свят без правила и контрол, без граници и предели. Свят, в който всичко е възможно. Накъде ще поемем след това - този избор оставa наш."